Първото, което откриваме е, че днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица, пише Г. Марков през 1972 г. Все едно е надникнал в днешния ден...
"...Не една млада жена повтаря: "За какво да раждам! Да създавам един нещастник, за да се мъчи на този свят! Не, това е престъпление!"
„Какво стана с нашия народ? Кое унищожи желанието му да живее, да създава поколение? Кое унищожи силата на земната му кръв? Къде изчезнаха многолюдните селски семейства, родове и цялата бликаща жизненост на една млада нация? Нали всеки знае, че децата са бъдещето? Не е ли отказът от деца отказ от бъдеще?...Реакциите на българските власти показват, че те са неприятно изненадани и като че ли не могат да си обяснят явлението.”
Първото, което откриваме е, че днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под чудовищния знак на живота ден за ден. И това не е трагикомична игра на шепа кафеджийски интелектуалци, а атмосфера, проникнала и в последното село..."
Това казва писателят Георги Марков в есето си "Ще изчезне ли българският народ?", излъчено по радио „Дойче Веле” в далечната 1972 година.
Целия текст на Георги Марков - четете в рубриката Седмицата
