След твърденията на здравния министър Петър Москов, според когото всичко във Фонда за лечение на деца в чужбина върви гладко, Красимира Величкова – директор на Българския дарителски форум и член на Обществения съвет към Фонда, реагира с дълго послание във „Фейсбук”, станало популярно като „Петте лъжи на Москов”.
„След интервюто на министър Москов за Фонда за лечение на деца днес.
Първо се ядосах. После ми стана абсурдно. И накрая тъжно – за него, защото е загубил мяра, ако изобщо някога я е имал. Не му мигна окото, когато излъга. И то неведнъж”, пише в социалната мрежа Величкова.
„В резюме той каза:
1. „Всяко едно от децата, които чакаха решение на 20 април, е разгледано.“
Да, ама не. 40 деца чакат разглеждане. За заседанието на 20 април в дневния ред бяха 57 деца с положителни медицински становища за финансиране. От тях общественият съвет гласува само най-спешните 17 по предложение на проф. Пилософ, Ева Жечева и проф. Златица Петрова. След това заседание не е имало.
2. „Фондът работи дори много по-бързо, отколкото е работил преди“
Да, ама не. Пак да повторя – почти месец чакат 40 деца, чиито досиета бяха готови за обсъждане още на 21 април. Ще ги разгледаме на заседание на ОС на 18 май.
3. „1,5 млн. лв. са дадени за транспорт, преводи, консултантски, а не за лечение, а с тях е можело да се лекуват още 65 деца.“
Да, ама не. Няма 65 деца. Всички кандидатствали за лечение деца, които по правилата на фонда следват да бъдат подпомогнати, са подпомогнати. За 2015 това са 1390 деца. И пак да, ама не. Когато става дума за лечение в чужбина – транспортът, преводът, престоят са част от процеса, за да има изобщо достъп до лечение.
4. „Не може от перото за лечение на деца да давате за командировки.“
Да, ама не. 1390 деца са финансирани от фонда през 2015, от които 414 са се лекували в чужбина. От тези 414 деца, 8 са били придружени от лекари, защото това е било изричното изискване на изпращащата и приемащата болница заради състоянието им, т.е. пътуването на лекарите е отново част от процедурата за осигуряване на достъп до лечение.
5. „От френска клиника били изненадани защо не настаняват деца при тях, понеже имали крило за придружители.“
Да. Само че цената в това общежитие е по-скъпа, отколкото квартирата и никога не е било възможно да се настаняват деца за дълъг период от време. А много често децата, които Фондът изпраща в Париж, остават там около година. Между другото, ЦФЛД нееднократно е искал съдействие от МЗ и МВнР за решаване на проблема с настаняването на малки пациенти в Париж (където са два от най-добрите центъра в Европа за лечение на онкологични заболявания), но така и не го получи.
И накрая министърът каза: „Малко ми омръзна от някакви борци за справедливост и свобода“.
Битката за Фонда и за децата я водим от 2007-2008. Фондът заработи именно заради нашите усилия, липса на отчаяние, отговорност към децата и шепата смислени хора, които бяха за кратко в МЗ, сред които Валерий Митрев и най-вече Павел Александров. За информация на министъра – и на нас ни омръзна от него, само че не малко, а много. Безумно много.”
