Мръсотия, липса на топла вода, антисанитарни условия, сблъсъци на етническа и битова почва изпълват ежедневието на повече от 300 търсещи закрила сирийци, афганистанци и други хора с мюсюлманско вероизповедание в бежанския център ”Военна рампа” в София. Гова е действителността за разлика от розовите картини, които рисуват високопоставени чиновници от Държавната агенция за бежанците (ДАБ).
Решението да бъдат настанени заедно лица от различни националности противоречи на предишни разпоредби на ръкъводството на ДАБ, понеже между сирийци и афганистанци съществува битова и религиозна нетърпимост, която често избива в кавги и сбивания. Шефът на центъра г-н Младенов се опитва да тушира конфликтите и да не допуска изтичане на информация, но под мнимото затишие избуяват стари и нови конфликти.
Скандалите избухват най-често поради ревност и след употреба на алкохол. Някои по-млади сирийки го раздават твърде европейски и въртят любов с други мъже под носа на съпрузите си. Така и така нямат други ангажименти. Когато открият измамата, рогоносците вадят ножове срещу съперниците и хвърлят як пердах на неверните си половинки.
Като по-изостанали в европеицазията, афганистанците са изключително ревниви и възприемат всеки поглед към съпругите си като предизвикателство към правата им над движимата собственост от женски пол.
В центъра от месец липсва топла вода. Запушени канализационни тръби избиват и наводняват част от помещенията с мръсна вода, която газят деца и възрастни. Тоалетните се запушват най-често поради изхвърляне на твърде обемисти отпадъци. Понеже „гостите на хотела” ги мързи да отидат до контейнерите за смет. Нараства опасността от епидемия. Ръководството крие опасностите, за да не бъде обвинено в бездействие. Пари за ремонти няма. Една-единствена хигиенистка е назначена да чисти на повече от 300 души, скарани с най-елементарните хигиенни норми.
През 2014 г. центърът бе реновиран и обзаведен с нови мебели на стойност над 1 млн. евро. Осемдесет процента от парите дойдоха от ЕС, а 20 % бе българското съфинансиране. Помещенията, които след ремонта представляваха нещо като тризвезден хотел, днес напомнят сградите на бомбардиран сирийски град: изтърбушени врати, счупени кранове и тоалетни чинии, изкъртени мивки, мръсни стаи и вонящи коридори.
След като получат заветните документи със статут или бъдат поканени да напуснат центровете поради отказ, „скъпите” гости съсипват интериора на жилищните помещения, трошат, каквото могат и за капак... оставят екскрементите си в бани, кухни, коридори и стаи. Било арабска „традиция”. Правят го като израз на „благодарност”, презрение и недоволство от твърде дългия срок (според тях), който е в рамките на закона, за проверка на личността, историята им и за издаване на необходимите документи.
Въпреки че България кой знае защо дава статути на над 90 % от поискалите убежище, страдалците-бежанци винаги са недоволни. И у нас, и особено на Запад се оплакват от всичко: храната, въпреки, че я приготвят готвачи от арабски произход; отношението на администрацията, въпреки че ги гледат като писани яйца; паричните помощи, които никой не е длъжен да им дава; липсата на работа, която винаги отказват да приемат, понеже била малка заплатата.
ДАБ би трябвало да преразгледа досегашната си политика, след като издаваше статути на куцо и сакато без документи, само след сърцераздирателна история за „убити близки”, „бомбардирана къща и изгорели документи”. Западните ни партньори неведнъж изразиха недоволство, че с масовото раздаване на статути ДАБ им праща непроверени мигранти и товари социалните им системи.
Служителите във „Военна рампа” са притеснени от липсата на информация за бъдещето на работата си. Би трябвало да получават вредни за тежкия и опасен труд сред хора, готови всеки момент да извадят нож, ако решат, че нещо не им харесва. Заплатите на повечето служители са малко над средната за страната и не са вдигани от края на 2014 г., когато шеф на агенцията бе споменаваният с добра дума полк. Николай Чирпанлиев, доктор по социология.
Новата шефка Петя Първанова още не е навлязла в същността на работата си, държи се твърде плахо, остави по местата им протежетата на уволнения за корупция Н. Казаков и продължава да крие язвите на агенцията по негов тертип.
Миналата седмица имаше сбиване в другия софийски център – „Овча купел”, където често си уреждат състезания по владеене на ножа чернокожи мигранти и мюсюлмани от Близкия Изток.
Навсякъде, в Харманли, в „Овча купел” и във „Военна рампа” е наложително да бъде извършен ремонт на сградите, съсипани от „скъпите” бежанци. Ще са нужни само 2-3 млн. лв. Този път чисто български пари. Засега никой не смее да ги поиска.
Тодор Берберов
