Борбата с корупцията вече си има столица – Лондон. Странно. Много наблюдатели преди форума по темата наричаха Лондон – столица на корупцията. Призна го сам премиерът Дейвид Камерън, споделяйки, че офшорни фирми притежават недвижими имоти за 122 милиарда британски лири.
Част от тези пари сигурно са крадени и „изпрани”, откровено сподели той.
Държавният секретар на САЩ Джон Кери накървави нещата – „корупцията е равна на тероризма” – отсече той. Така си е и ние, българите, знаем това отдавна.
Представителите на над 40 страни, на МВФ и Световната банка дадоха гласа си за създаване световен център за борба с корупцията.
Крайно време беше светът да тръгне срещу доказаното зло. Фрог нюз тръби за такава битка у нас от първия ден на създаването си - преди десетина години. Не сме спряли да публикуваме сигнали и доказателства за корупция. Правят го и други колеги, но политици и властници чуват съвсем друга музика - тази на славата и богатството. Корупцията им стана първа грижа за решаване на личните интереси и последна грижа, когато застрашава обществените.
Корупцията във всяка страна има своите особености. Българската заслужава специално внимание. Тук тя е водеща в държавата, парализирала е повечето държавни институции, контролира цели сектори, а неофициалният генерален щаб се намира в прокуратурата. Премиерът Борисов за последните три месеца над десет пъти се изказва по темата. Заявява решимост и воля да води тази война. Добре, но екипът му не е предоставил на общественото внимание досега никакъв анализ на корупционната среда у нас. Няма и дефиниция за носителите на тази погубваща обществена болест. А без това думите си остават само думи.
Именно заради корупцията България е последна в ЕС по доходи, икономически показатели, стандарт на живот, здравеопазване, спазване на закона и пр. За 10 години членство в евросемейството не се преместихме поне с едно място, поне временно... Но не прокоба тегне над нас, а дебелата, гадна, мазна, тъмна сянка на корупцията. Всеки що годе образован българин може да защити докторат по темата. А ако има връзки и с Библиотекарския - професорството му е в кърпа вързано....
И като говорим за особености на българската корупция, трябва да отбележим, че тя е желана от голяма част от населението. Да, българинът иска да е корупмиран. Не защото харесва беззаконията, а защото му е натрапено, че по друг начин не може да успее. Трябва ти разрешение за строеж – подкупваш когото трябва. Вдигаш хотел край морето – подкупваш. Търсиш работа по специалността – даваш подкуп и търсиш връзки в някоя партия. Крал си и са те хванали – плащаш и те оправдават в съда. Рекетираш чрез тайните служби, ДАНС, прокуратурата, НАП? Не плащаш нищо, на теб ти плащат. Важно уточнение: за да ти плащат, първо си платил на когото трябва, за да се озовеш на желания пост на желаното място.
Схемата е класическа: политика – власт – бизнес – мафия. Начинът на действие също: избирателно прилагане на закона.
Световният форум в Лондон реши да има международен орган, който да контролира противодействието на корупцията в съответните страни. Звучи добре, но няма да стане скоро, нито ще бъде толкова ефективен. Още повече, че на много места най-корумпираните, ще оглавяват борбата с корупцията. Парадокс, на който светът се е нагледал от години. Ние не правим изключение.
Ние, българите, имаме големи шансове да се сборим с корупцията. Сериозно ви казвам. Не заради здрав морал, воля и върховенство на закона - това са забравени категории. А заради слабото място на корупцията - завистта. Прословутата българска завист. Тя затрива и нацията, но ще затрие и корупцията. Ще натиснат един - двама, за да покажем на Лондон или Вашингтон, че се борим, а те ще пропеят и ще накиснат други. Другите, за да се спасят, ще се разприказват за трети и четвърти. През това време завесата ще се вдига все повече и повече, докато накрая не лъсне цялото задкулисие – таткото и майката на корупцията. И всичките тези разкрития ще са заради завистта на едни, че други откраднали повече.
Друга особеност е критичната точка, до която е стигнала обществената търпимост. Натовариха ни с повече корупция, отколкото можем да понсем. Те – корумпираните – няма да се откажат, защото без любимата си корупция са нули, което пък води до все по-голяма нетърпимост. В един момент бентът ще се скъса. Неща акто язовирните стени над Хайредин и Мизия... Няма спиране, а и ще боли.
В света са известни няколко стъпки, които гарантират ефективност в борбата с корупцията. Ето ги:
1. Да се даде ясно определение на видовете корупция. Тези дефиниции да влязат в законодателството.
2. Органите за борба с корупцията да са подчинени на първите хора в държавата. Така ще е ясна отговорността на всеки – за провал и успех. Да се създаде и обществен съвет, за да има пълна прозрачност при взимането на решения.
3. Да се промени коренно политиката за набиране на кадри: млади, образовани и несвързани с корумпирани личности хора.
4. Добро заплащане на чиновниците във водещите държавни институции.
5. Високи заплати за сътрудниците в органите за борба с корупцията.
6. Жесток контрол на всички разходи и доходи на държавните служители и на членовете на техните семейства.
7. Независим контрол върху борбата с корупцията от страна на обществото и медиите.
8. Пожизнена дисквалификация (с конфискация на имуществото) на държавни служители, уличени и осъдени за корупционни практики.
Корупцията не е всесилна. Докаано е. Когато има политическа воля и обществена подкрепа – тя се свива в миша дупка. Вижте само как Делян Пеевски се скри, когато му спряха някои финансови кранчета. Вярно, че му останаха други кранчета, които са като пожарни кранове, но се скри. Оттам сега ще удря и накисва другарчетата. Недялко, шефът на Пик пръв зарева като ерихонска тръба срещу доскорошния си акран. И не само зарева, ами подкокоросва имените граждани да го защитават от Пеевски. Дали те се усещат в какъв филм участват, е друга работа. Поо-скоро не, но това са дребни подробности. Казвам ви, като усетят дебелия и почват да се ръфат.
Там, където се работи сериозно корупцията е в рамери, които не оказват влияние на общественото и икономическото развитие. Пример в това отношение са Хонконг и Сингапур. Успехите там са невероятни, както и ползите. Опитът е напълно приложим и в наши условия. В Италия също са извършени колосални стъпки в тази посока. Особено след операцията „Чисти ръце”. Всичко това може да се случи и тук. Стига да искаме и да принудим управляващите да действат. Да ги принудим - това е лекарството.
Засега сме в положението на мъжа от илюстрацията - висим и не знаем: ще паднем ли или ще се изправим.
В следващите дни и седмици ще публикуваме материали за добрите практики на други страни в борбата с корупцията, както и драстични, брутални примери за корупция сред българския политически и бизнес елит. Ще е интересно, но и страшно.
Огнян Стефанов
