На 19 май 1934 г. в България е извършен държавен преврат, който сваля от власт слабото коалиционно правителство на Народния блок и дава управлението на представители на Военния съюз и политическия кръг “Звено”. Главни организатори на преврата са Дамян Велчев, ген. Пенчо Златев и Кимон Георгиев, а “мозъкът” е кръгът “Звено”, който е създаден в края на 20-те години.
Това е една малобройна организация от високо образовани интелектуалци, бивши офицери и малцина политици. Звенарите презират термина партия. Те се смятат за елитарен кръг, в който политическите идеологии и модерни учения се разискват на високо ниво и проповядват авторитарни и тоталитарни идеи, заети от италианския и отчасти от германския фашизъм. През нощта на 18 срещу 19 май, възползвайки се от противоречията в Народния блок, съставен от демократи, земеделци, либерали и радикали, както и от подадената оставка от премиера Никола Мушанов, превратаджиите взимат властта. Смяната е извършена бързо, безшумно и без кръв.
Цар Борис III дава вид, че не одобрява намесата на военните и армията в политическия живот, но не може да ги спре. Сутринта той подписва указ за назначаване на ново правителство, което е оглавено от Кимон Георгиев. В кабинета влизат главно представители на Военния съюз и “Звено”, а само трима от министрите са политически фигури. Програмата на новото правителство копира като фразеология модела на на Мусолини. Превратът е представен като революция, която ще разруши ретроградната политическа система и ще постави основите на нова ера, в която на мястото на теснопартийния класов егоизъм ще се установи управление в името и в интерес на цялата нация. Най-важни са държавата и изпълнителната власт, които трябва да дирижират икономиката, а властта трябва да бъде в ръцете на компетентни представители на политическия елит.
Деветнайсетомайците веднага се заемат да рушат съществуващата система - разпускат Народното събрание, забраняват всички политически партии и организации, премахват свободата на словото и сдружаването, въвеждат цензура, налагат монополи на спирта, солта, петрола и тютюна и др. Провежда се териториално-административна реформа, като шестнадесетте окръга са преобразувани в седем области, а 2500 селски общини ги уедряват в 800. Започва мащабна чистка в държавния апарат.
