Футболният празник на Христо Стоичков в петък вечерта не се нуждае от коментар. Той е най-големият! Камата, №8, Ел пистолеро... Сълзите му, които се смесиха с дъжда, показаха любовта към играта, семейството и феновете.
Нямаше ги Кройф и Туньо. Заместваха ги тъжна музика и минутите мълчание. На стадиона обаче бяха децата на Трифон и внука на „летящия холандец”. Това бе животът...
Отсъстваха обаче едни две Б-та - Бойко Борисов и Борислав Михайлов. Може и други да са отсъствали, но липсата на тези двамата се виждаше и усещаше. И предизвика питания.
Премиерът Борисов игра на стадиона в Стара Загора за „Витоша” Бистрица с ветераните на „Нефтохимик”. Срещата бе на 12 май. Осем дни по-късно той не бе на „Васил Левски” за световното футболно шоу на Христо Стоичков. Клюките се носеха из секторите заедно със студения вятър, който не попречи на 40 000 да са там. Най-честото обяснение бе, че Борисов и Стоичков били скарани. Е и? Мъжете могат да си разменят реплики, да се навъсят, да изпият горчива чаша от приятел... Но ако са мъже – намират начин да загърбят обидата. Борисов трябваше да е на стадиона.
Нямаше го и Боби Михайлов. Не е тайна, че между Ицо и Боби прехвърчат искри отдавна. Но Михайлов е председател на БФС и е длъжен да присъства на шоу от такава величина. Длъжен е да поздрави своя съотборник, направил невероятна кариера и постигнал всичко във футбола. Така постъпват мъжете. Истинските.
Още нещо втрещи феновоте. Целият стадион бе „посинял”. Синьото доминираше, защото сини бяха дъждобраните на зрителите. Много от тях ги бяха купили пред стадиона по за 2-3 или 5 лева. Китайски, продавани от находчиви циганки. Но не ромките трябваше да се сетят за цветовете, а пиарите, спонсорите и рекламодатели като например Васил Божков с неговата Efbet. Няколко хиляди лева можеше да осигурят червени дъждобрани с емблемата на фирмата и с лика на Христо, което щеше да остане спомен за всеки присъстващ. Защото Стоичков цял живот е част от „червените”. За някои това недоглеждане може да е дребно, но се заблуждават. Цветовете на екипа на любимия клуб, или клуба, от който си тръгнал професионално и си стигнал до върха, е от огромно значение. Дори като възпитание на малките и младите, както и пример за клубна принадлежност. (Не подценявам първите отбори, в които е играл Стоичков.) Представете си такова шоу на Камп ноу и стадионът да е целият в бяло, което да напомня през цялото време за „смъртния” враг Реал... Няма как да стане.
Велик Христо, велико шоу, велики приятели и фенове, щастливо семейство и близки. България имаше нов прекрасен миг на радост и гордост. Но както винаги нещо не достигаше. Сълзите и дъждът измиват много неща, но не всичко.
Димитър Попкутуев
