Със сигурност няма българин, който да не е забелязал нашествието на нови думи в езика ни през последните (вече 25) години, коментира в навечерието на 24 май гл. ас. д-р Ванина Сумрова от Секцията за българска лексикология и лексикография в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН. Както и да не е включил в речта си поне някои от тях. (На Института с акт на Министерски съвет са делигирани правомощията да изследва развитието на езика, съвременното му състояние и и да внася единство в неговия правопис чрез официалните си издания - б.ред.)
(Да припомня шеговития (у едни) или неподправен (у други) изговор примоция вместо промоция и жисием вместо джиесем.) Процесът на нахлуване на нови думи в езика е неизбежен и той е регистриран в езика ни и в други, по-ранни, периоди, чиято главна особеност, както и на днешния, е обществено-икономическа или културна промяна, казва д-р Сумрова.
След преломната 1989 г. измененията у нас (пък и в глобален аспект) в обществено-политическата, икономическата, техническата и технологичната, културната, научната и в битовата сфера, в идеологията, вероизповеданията и в ценностната система породиха, от една страна, необходимост както от назоваване на всичко ново в живота ни, така и от преценка, оценка на новото, а от друга страна – от преосмисляне на старото. Така в езика ни се появиха хиляди нови езикови единици, които да изпълнят тези функции: да назовават новите предмети, явления, прояви и свързаните с тях лица или да изразяват оценка, квалификация на определени явления, качества и под.
По въпроса за новите думи в езика ни, както и изобщо по въпроса за това колко са думите в даден език, е невъзможно да се отговори с точност поради няколко причини.
От една страна, не е постижимо да се изчерпят абсолютно всички източници, където могат да се открият нови думи. От друга страна, не всички нови думи остават в езика – някои са „еднодневки“, други са употребени само в даден текст. Но дори и да се знае приблизителният брой на фиксираните в няколкогодишен период нови езикови единици, не може средноартиметично да се пресметне числото на появилите се думи за година. Все пак ще посоча цифри. Те са взети от най-пълния излязъл досега Речник на новите думи в българския език (от края на ХХ и първото десетилетие на XXI в.) (София, 2010), чиито автори са проф. Ем. Пернишка, проф. Д. Благоева и проф. С. Колковска. В него има над 5000 нови езикови единици, като от тях 4300 са новите (създадени на българска почва или заети) думи, около 700 са новите значения на съществуващи в езика ни думи, 600 са новите терминологични съчетания и 150 са новите фразеологизми. В Института за български език продължава изследването на новата лексика и след като то приключи, отново ще бъдат приведени количествени данни.
Първо, според своята структура една част от тях са думи, а други – словосъчетания: фразеологични или терминологични. Прехвърляме си топката, прехвърчат искри между нас, черешката на тортата, бия си камшика, разпервам политическия чадър, рекламно лице, лош кредит, финансова пирамида, кредитен милионер, шенгенски списък, зелена партия и т.н. са примери за такива нови нееднословни единици. Второ, според произхода си тези единици са или заети от чужди езици (най-вече от английски), като това в повечето случаи се отнася до формата на съответната единица, а понякога до нейното значение, или са образувани на българска почва (с родни или чуждоезикови елементи). Такива са заемките джипи, одитор, спонсор, маркетьор, омбудсман, овърдрафт, стендбай, стек, уеб, интерфейс, селфи и стотици други, докато съществителни като стилизант, стодневка, бесепар, барбекюрист, биолечител, антиглобалист, интернетохолик, оскароносител, групар, въздухар, хобист, схемаджия, брокерка, пиарка, премиерка, хакерка, страньорка, прилагателни имена от типа дилърски, имиджмейкърски, банкоматен, маркетоложки, допингов, маржов, глаголи като маргинализирам, неглижирам, чатя, кликвам, сейвам, клипирам, поствам, мутризирам, наречието споко и под. са резултат от използване на словообразувателните средства на нашия език. Трето, много от отдавна съществуващите думи в езика ни придобиха нови значения, например фараон, архитект, стилист, администратор, сърфист, братовчед, парашутист, дефиле, стик, мишка, папка, бръмбар, прозрачен, бюджетен, осиновявам, развеждам се и мн. др.
Непрекъснатото попълване на съвременната българска лексика – не само терминологична, но и общоупотребима – със заети думи, както вече казах, в по-голямата си част от английски, както и използването на тези нови езикови средства в масмедиите създава, от една страна, впечатление за англицизиране на езика ни, а от друга – трудности в комуникацията поради неразбиране на значението на дадена дума или словосъчетание. И това, естествено, не може да се оцени положително. Когато в езика ни вече съществува дума, излишно е тя да се замества с новозаета, ако новата дума я „дублира“ по значение и стилистика – било заради езикова мода, криворазбрана престижност, от ненужна интелектуализация на езика или от желание за разнообразяване на речта. За това настояваме ние, езиковедите. Да подчертая, че навремето любословът, както нарича сам себе си, Иван Богоров има заслуга за запазването в общонародния ни език на народните думи кът, верига, загуба, печалба, стопанин, смет срещу турските кьоше, синджир, зарар, кяр, сайбия, боклук. И пак той е автор на думите бележка, вестник, сричка, чакалня, часовник, които използваме и до днес. (Това отбелязва в книгата си „Из историята на нашето езиково строителство“ патронът на Института за български език проф. Любомир Андрейчин.) Как обаче ние да назоваваме новите предмети, професии, спортове, понятия и др., след като е известно, че трудно се „кове“ дума? Явно, с новите, чужди по произход, думи, а тях ще ги учим, както се вижда, от практиката и от речниците. Поне докато чакаме, надявам се, някой Богоров, а не Годо, казва в заключение д-р Сумрова.
