Днес съществуват следните национални варианти на кирилицата: Българска кирилица, Босанчица, Белоруска кирилица, Румънска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Казахстанска кирилица, Киргизстанска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица. Или общо, за над 300 милиона души буквите на Климент Охридски са прозорец към свет
Някои и до днес смятат, че Кирил и Методий са автори на българската азбука. Всъщност тяхно дело е глаголицата, опростена от Климент Охридски и наложила се във времето. Смята се, че тя е създадена в края на IX век Преслав, където е първата книжовна школа в България, основана от княз Борис I през 885 или 886 г. Преславската и последвалата я Охридска книжовна школа са първите и най-стари книжовни центрове извън Цариград и Рим. В наши дни кирилицата е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи в Русия. Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХIХ век се е ползвала и в Румъния. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от Константин Философ-Кирил. Тя е част от византийската външна политика през IX век, целяща славянските народи да не възприемат християнството от Рим.
Подобно на латиницата, за основа на кирилицата е използвана гръцката азбука, която от своя страна произлиза от финикийската. Солунските братя Константин Философ (Кирил) и Методий въвеждат глаголицата първоначално във Великоморавия, където са изпратени през 862 г. да разпространяват християнството на славянски език. Тогавашният владетел на Великоморавия - княз Ростислав - търси съдействие от византийския император Михаил III и за да отслаби влиянието на Източноафриканското кралство, чиито свещеници проповядват на латински език. След смъртта на Методий през 885 г. просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници, а Климент Охридски, Наум Преславски, и други ученици на братята са прокудени.
Наименованието "кирилица" е регистрирано през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се казва: "С кирилски букви отпечатан за пръв път сега".
Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след комунистическата революция в Русия биват изхвърлени буквите "ер голям" и "йотата".
От 1 януари 2007 г., с встъпването на България в Европейския съюз, заедно с латинската и гръцката, кирилицата е една от трите официални азбуки на общността.
Днес съществуват следните национални варианти на кирилицата: Българска кирилица, Босанчица, Белоруска кирилица, Румънска кирилица, Сръбска кирилица, Македонска кирилица, Руска кирилица, Украинска кирилица, Казахстанска кирилица, Киргизстанска кирилица, Молдавска кирилица, Монголска кирилица, Таджикска кирилица. Или общо, за над 300 милиона души буквите на Климент Охридски са прозорец към света.
Глобалните политически промени, последвали разпада на Съветския съюз, не подминаха и кирилицата. Тя бе заменена с латиницата в Молдова, Азербайджан, Туркменистан, Таджикистан и Узбекистан.Сега наред е Казахстан.
