За пръв път крайни националисти влизат в парламента в Кипър след неделните общи избори – първите от финансовата криза в страната през 2013 г. Това стана при един от най-големите от над 45 години насам дялове на отказали да гласуват избиратели (около 30%), въпреки че участието в избори е задължително.
Партията ELAM успя да прескочи прага от 3.6% от гласовете, въведен неотдавна, и ще има двама депутати, сочат предварителните резултати при преброени почти 100% от бюлетините.
Управляващите консерватори запазват водещата си позиция с 30.6%, следвани от комунистите от AKEL с 25.6%. И двете партии обаче изгубиха популярността си сред избирателите спрямо предишния вот от 2011г. Но докато Демократичен сбор влошава резултата си с 3.7 пункта, комунистите са изгубили 7 процентни пункта.
ELAM ще направи по-трудна за постигане целта на президента Никос Анастасиадис да постигне тази година споразумение за обединение на острова, разделен от граждански конфликт с етническите турци и нахлуването на турската армия в тяхна защита през 1974 г. Националистите не приемат плана Кипър да стане единна федерална държава от две зони.
Политическият анализатор Юбер Фостман коментира през "Ройтерс", че ELAM са "като вариант от детската градина на гръцката "Златна зора". Според него възходът им се дължи на разочарованието на кипърските гърци от това, че традиционните партии приеха план за спасяване на икономиката на цената на конфискуване на част от депозитите в банките. Другото обяснение може да е слабият интерес на около 540 000 избиратели към парламентарните избори в страна, където властта е съсредоточена в правителството.
