По инициатива на президента и ДАГ хора масово садят фиданки. Лесовъди тичат след тях и ги презасаждат. За 2-ра поредна година, работата отново е двойна. Задачата не е назидателна, а възпитателна, негодуват горските.
Организирането на инициативата „Хубава си моя, горо” за засаждане на млади дръвчета от граждани по повод „Седмицата на гората” се провежда за втора поредна година под патронажа на Георги Първанов. Миналия април в материала на Frognews.bg „Инициативи на ДАГ и Първанов създават работа на лесничеи” ние представихме мнението на горските, а то е, че от подобна кампания за озеленяване няма смисъл, а напротив – създава се двойна работа за лесовъдите, които вървят след хората и презасаждат фиданките. Не защото нямат друга работа, а тъй като засаждането е направено неправилно и дърветата със сигурност са обречени да загинат. Тази оценка разбира се няма как да е наша, защото не сме горски. Тя е направена от недоволни специалисти с дългогодишен стаж в областта. Те от своя страна контрират инициативата с още идеи за подобни „благотворителни” акции.
След като определени хора се опитват от добра воля да подканят гражданите да помагат, то е логично това да се случва във връзка с всички други празници и чествания. Например, в деня на приемането на българската конституция Народното събрание да позволява на хората да променят нейните закони, както сметнат за правилно. На празника на здравния работник лекари любители, гледали „Спешно отделение”, да поемат спешната помощ и неврохирургията в Пирогов, а на 6-ти май лесничеите да проверяват армията. Може би примерите са пресилени, но налагайки ги до този с безразборното засаждане на фиданки са напълно аналогични. Има една престара приказка, надживяла времето си отдавна – нека всеки да си гледа работата. Или най-малкото – да не се намесва в чуждата, защото има хора за всичко, дори в България.
Аналите говорят, че инициативата впрочем е напълно огледална с тази от недалечната 1987 г., когато по случай 40-годишнината от създаването на бригадирското движение у нас Комсомола решава да засади фиданки. Тогава, въпреки многократните предупреждения на лесовъди и специалисти, младите комунисти логично налагат вето за предварителното си решение. Резултатът е катастрофален – всички дръвчета изсъхват, с много малки изключения. Изненадващо днес е, че след глътката солена вода тогава, нещата отново се повтарят. Е, в такъв случай с ръка на сърцето трябва да признаем правотата на Георг-Хегеловата мисъл „Историята ни учи, че нищо не научаваме от историята.“
Васил Василев
