Лети ято балончета. Вятърът ги носи ту наляво, ту надясно. Пламен Юруков иска да свали Мартин Димитров. Д-р Иван Колчаков се гневи на Мартин Димитров, но не иска да напуска СДС.
Двамата, подкрепени от още трима-четирима вдигат шум до небесата, че има нещо гнило в СДС. Колчаков се хвали с партийна и безнес кариера: създал няколко частни болници, кметувал, бил и областен управител, след това депутат. Юруков е по-предпазлив. Откакто Яне Янев разказваше за топлите му връзки с бившите и сегашните тайни служби и свързваше името му с контрабанда на кафе, той избягва открити дискусии. Днес Колчаков, Юруков и компания са срещу Иван Костов. Принципно, но никой не им вярва.
По-левите от левите в БСП направиха конгрес в НДК онзи ден. Искат да ги възприемаме като хуманитарен проект или влак на Червения кръст: безплатно здравеопазване, необлагаем минимум от 400 лв, вземаш пари от богатите и ги даваш на бедните. Като при Ленин. Илия Божинов и Иван Генов са имена с партийна кариера зад гърба си. Умни мъже, които не пропускат да иронизират братската прегръдка между Капитала и БСП. Сигурно затова имат проблеми с финансирането.
Министър Николай Василев казва, че му е кофти да е министър в корумпирано правителство. Че той не свикна ли при царя... Като един Колумб открил, че важни точки от дневния ред на заседанията на МС се внасяли като допълнителни в последния момент. Обикновено те обслужвали политически и икономически кръгове. Айде, бе, не може да бъде... Ние пък чухме, че министър Василев дал близо 1,5 млн лв. за направата на сайт. 1 500 000 лв. Дай Боже всекиму такава поръчка. Най-скъпият сайт на Балканите! Да не говорим за мъглата, с която е обвита програмата за сертифициране на общините у нас. Нали заради тази мъгла евроспексперти дойдоха чак в София за да му дърпат ушите.
Александър Томов – Лупи си намери майстора в лицето на комисията „Кушлев”. Тя направи това, което години наред не успяха държавата и червените футболни фенове. Томов започна да топи другапрчетата си: индийци, партии, правителството и дори президента. Осигурил си е блестящи адвокати, но това може да се окаже недостатъчно в един момент.
Летят разноцветни балончета, обли и симпатични от хелия в тях. Играят си с карфици. Пук – изчезва червено балонче. Пук, пук – гинат още две-три. Останалите продължават напред, надявайки се, че са открили безопасната игла. До следващото „боц”...
Севт ІІІ
Тракийски цар
P.S. По мое време нямаше балони. Но пък имаше остри мечове и копия. Като направиш боц на някой и той полита веднага към небето. Доста въпроси се решаваха по този начин. Е, някои считат, че е несправедливо, но такъв е живота. И като стана дума за традиции... Много балони днес, бе, хора, много въздух под налягане - откъде толкова карфици...
