По подадените възражения по чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) пред Софийския градски съд в VI отделение на различни състави са образувани отделни дела. Съдиите в тези състави дават различни указания за дължимите държавни такси - според едни те са в размер на 4% от материалния интерес на вземането, за което има спор (не е включено в списъците на кредиторите или не е в пълния му претендиран размер), според други таксите са 25 лв., според трети - 80 лв., а четвърти са на позиция, че такива не се дължат. Това заяви адвокат Маргарита Чечова пред ”Правен свят”.
По-голямата част от делата са оставени без движение и тъй като списъците на лицата, които са оспорили решения на синдиците на КТБ АД (в несъстоятелност) са обявени в Търговския регистър, е видно колко голям е броят на засегнатите.
В Закона за банковата несъстоятелност липсват изобщо разпоредби какви такси са дължими при това особено оспорване на решенията на синдика пред съда по несъстоятелността. Съдът се произнася по възражение, подадено срещу решение на синдиците за непризнаване на вземане на кредитор в производството по несъстоятелност. По своя характер това не е исково производство, а аналогично на това по чл. 692, ал.3 от Търговския закон, който предвижда следното: "Съдът разглежда постъпилите възражения в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване на вземане в списъка се оспорва и направилия възражението кредитор. По възможност всички възражения се разглеждат в едно съдебно заседание". В това производство по ТЗ не е предвидено внасяне на държавни такси.
Тъй като в ЗБН няма процедура, аналогична на тази по чл. 694, ал.1 от ТЗ (Кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл. 690, ал.1, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане .....), то ако все пак се търси сходство между двете производства по несъстоятелност, следва да се приложи чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, а именно - когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
Т.е. ако въпреки гореизложеното се приеме, че производството е исково такова по аналогия с чл. 690, ал. 1 от ТЗ, то следва да се приложи и разпоредбата на чл. 690, ал.2 от ТЗ - "При предявяване на установителен иск не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца".
Стои и въпросът за това дали следва да се образуват отделни дела по всяко едно възражение или компетентен е съдът по несъстоятелността.
Съгласно чл. 66, ал. 6 от ЗБН всяко лице, направило възражение по реда на ал. 1 от същата разпоредба, може да оспори пред съда по несъстоятелността решението на синдика по чл. 66, ал. 4 от ЗБН.
Съгласно редакцията на чл. 68, ал.1 от ЗБН към датата на подаване на възраженията срещу решенията на синдиците (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.), съдът по несъстоятелността разглежда направените по реда на чл. 66, ал. 6 възражения в открито заседание с призоваване на синдика, кредитора с оспорено вземане и направилия възражение кредитор, като се произнася с решение по всяко от направените възражения.
Към настоящия момент разпоредбата на чл. 68, ал.1 от ЗБН е изменена (ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 26.04.2016 г.) и гласи: "Съдът по несъстоятелността разглежда направените по чл. 66, ал. 1 възражения срещу всяко прието и неприето вземане в отделно производство, в открито заседание ....".
Т.е. дори и да се приеме, че такова "отделно производство" може да се образува по всяко едно подадено възражение, въпреки че приложимата правна норма към датата на подаването им не предвижда това, компетентният съд продължава да бъде съдът по несъстоятелността, а не друг съд, равен нему по степен.
В ЗБН липсва разпоредба, аналогична на тази по чл. 694, ал. 1 от Търговския закон, че "искът се предявява пред съда по несъстоятелността и се разглежда от друг състав на съда. Тези искове не се предявяват пред съда по несъстоятелността, а по общия ред".
Както посочих по-горе в случая не се предявяват отделни искове поради обстоятелството, че процедурата в ЗБН е различна.
Очевидно е, че ЗБН е непълен и предвид случая с несъстоятелността на КТБ АД - изменян вече няколко пъти, без прецизност в процедурите и без съобразяване на обстоятелството, че вече са възникнали правоотношения към датата на всяко поредно изменение, за които липсват преходни разпоредби кои редакции на разпоредбите са приложими.
Очевидно е и че сега се създава практика по прилагането на чл. 66 и чл. 68 от ЗБН.
Ако въпреки всичко, съдът възприеме позицията, че следва да се внася държавна такса в размер на 4% върху материалния интерес за спорното вземане, то вложителите в КТБ АД, понесли достатъчно вреди, ще бъдат допълнително санкционирани с внасяне на държавна такса от 4% .
За създалата се противоречива практика по случая между съставите на VI отделение е сезиран председателят на Софийския градски съд Калоян Топалов.
Вярвам, че макар и несъвършено, относимото законодателство в случая, може да се приложи по един коректен, правилен и справедлив начин. И именно съдът е независимата институция, на която разчитаме за постигане на справедливост при споровете, които се водят, а не да се водят безсмислени спорове със самия съд.
