Историята на абитуриент от София трогна цяла България. Разказа я потребителят Vesna Videva във Фейсбук. Ето каква е тя:
"Бал 24. 05. 2016 г. Наблюдаваме момчето със светлосиния костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се "изсипа" цял клас абитуриентите с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко както си му е редът. Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми (тяхната класна), когато пристигна пеша закъснялото момче със светлосиния костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме. Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите... и си заминават. Изпращам ги аз като типичната клюкарка и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми далече ли е паркирал човекът, който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа: "Ами не, той е пеша, отива към метрото." Викам: "МОЛЯ?!?" Оттам газ към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300... да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата, викам: "Влизай, днеска си с мене. Къде се намира хотелът?" Момчето влезе притеснено: "Ами хотелът е след Хемус по бул. "Черни връх..." Викам: "Добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате." Тръгнахме и питам: "Защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? "Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: Бегай от тука бе, разкарай се". "Ейййй" - викам, - "Да, няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични???" И той вика: "Ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си." И се усмихна. За момент се замислих как са го изпратили горките му родители, тихо, кротко, с метрото... Без обичайното бибиткане, балони, броене... Та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите - просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си, които бяха взели "под наем", нали се сещаш - големите гъзари. Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха... И к'во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше... Миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкова години, се направиха,че не го познават, а аз, която дори не го познавах, се радвам,че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората... Спасихте от дъжда вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговия бал. Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си... Нито веднъж. :) Честито завършване и успех! :)".
