Общият брой на говорещите български по нашата планета се движи около 15 милиона души, казва за Фрогнюз авторката на новата ”Карта на българския език на ново място по света”, изработена в Института за Български език при БАН.
интервю на Катя Илиева
- Доц. Кочева, разкажете какво представлява най-новата карта, изработена в Института по български език при БАН, на която Вие сте автор.
- „Картата на българския език на ново място по света” е своеобразно продължение на предходната карта, която екип от Секцията за българска диалектология и лингвистична география, направи преди две години. Спомняте си за Картата на диалектната делитба на българския език, която обхваща историко-географското землище (Мизия, Тракия, Македония). Още тогава заваляха въпросите кога ще „покажем” българите от Бесарабия, от Банат…, затова си дадох сметка, че това трябва да стане, но с помощта на друга карта, защото и проблемът е различен. Докато в първата карта са описани диалектите в границите на езиковия континуум, тук вече става дума за разпространението на българския език на ново място по света в резултат на различни по време миграционни процеси. И естествено - в Европа, Америка и Австралия емиграцията ни е по-голяма, докато в Азия и в Африка тя е по-скоро със символичен характер. Трябва да кажа, че досегашната представа за българската диаспора и за носения от нея БЕ, поради изкривен идеологически, а с това и недостатъчен политически, обществен, културен и научен интерес, е крайно непълна, за да не се каже истината, че е бедна и понякога невярна. Нашите общности в чужбина са многобройни „малки Българии” или „нови Българии” зад граница. Картата отразява преселванията на българите, които са главно два типа: стари – до промените през 90-те години на ХХ век и нови – след промените). Те продължават и до днес. Впрочем „Картата на българския език на ново място по света” доста отчетливо отразява противопоставянето на Източна Европа (заедно с вторичните „вътрешни” преселвания в Средна Азия) – със стари заселници (избрани са фигури с червен цвят) на Западна Европа – с нови заселници (показани с фигури със син цвят). Новият свят (двете Америки и Австралия) заема средищно положение. Той предимно е приютил заселници и от двата типа (фигурите на картата там с червен и син цвят наполовина). Различните знаци пък сочат различния брой българоезични – над 1 млн, до 500 000, до 200 000 и т.н.
- Има ли впрочем някаква разлика в българския език, който се говори по тези нови места?
- Българският език на тези нови места се говори по различен начин в зависимост от редица фактори като това дали преселническото население е по-многобройно и компактно и е признато за национално малцинство или става въпрос само за група със свой език в чужда държава. Освен това - използването на българския език по света, особено там, където отсъства компактно и по-многочислено малцинство, има подчертано поколенчески характер. Докато у първото преселено поколение в новата страна употребата му е редовна, то у втората генерация, тя вече е стеснена, за да премине у третото поколение само в семеен спомен. За запазването на българския език в чужбина съществена роля играят и изградените институции в страните, приели български имигранти – обществените организации, сдруженията и дружествата, клубовете на българите, българските училища, църковните общини, културните заведения, медиите (вестници, радиа, телевизионни канали), и пр.
- Говорите не просто за българи, а за българоезични. Каква е разликата?
- Точно така. Основният термин, с който се работи в случая, е българоезични емигранти/имигранти. Това са всички етнически българи (по произход), които и сега използват различните форми на български език, независимо от тяхната религиозна или нова държавна принадлежност. Да вземем само като един от примерите ситуацията в Австралия и Нова Зеландия, където проблемът е много сложен, поради някои задълбочили се процеси на отродяване на етническите българи, започнало още на старо място след откъсването на части от българското етническо землище от завоевателите. Въпросът за българския характер на езика, говорен до и след това откъсване, обаче е ясен и не подлежи на доказване, независимо от чуждите народностни етикети, които се лепят към него. Етническите българи и на старо, и на ново място, дори и тогава, когато престанат да се чувстват българи под влияние на чуждите (национални, политически, идеологически и културни) пропаганди, в крайна сметка си остават българоезични, а с това продължават да бъдат обект на изследване от българистичната лингвистика както заради езика, така и заради новите му форми, ако такива са били създадени с цел да бъде външно прикрит истинският му иманентен характер. Следователно, в Австралия и Нова Зеландия има три типа българи с единен етнически произход: едните от тях – със запазено, а другите – с променено народностно съзнание. И трите типа говорят един и същи език – български, т.е. не са престанали да бъдат българоезични. Така възниква и странният феномен за съществуването още и на българоезични „македонци” и на българоезични „гърци”. До възникването на Р Македония естествено такава делитба в Австралия не е имало: македонските българи, подобно на тракийските и добруджанските, са носили не само видовите (регионални), но и родовото название на етническата си принадлежност – българи. Неофициалните данни сочат, че броят на австралийските граждани с български произход и език е някъде към 220 000 души.
- Ситуацията в самата България обаче не е по-малко драматична, защото за сметка на увеличаващите се българи в чужбина, тук намаляваме драстично…
- За съжаление, това е точно така. Вижте само за сравнение - Освобождението на България (1878 г.) заварва българската нация на Балканите като най-голяма – с над 5 милиона население; гръцката и сръбската – с над 2 милиона, албанската – под 1 милион. Днес демографската картина е много различна и всички добре я знаем. Но нека пак нампомня, че само за десет години в началото на 21 в. страната ни е била напусната от 564 331 души и като добавим към това високата смъртност и ниската раждаемост, не е удивително, че днес българската нация се оказва една от най-застаряващите в света.
- А пазят ли българите по света езика си или той е застрашен от изчезване?
- Добре известен факт е, че използването на българския език по света, особено там, където отсъства компактно и по-многочислено малцинство, има подчертано поколенчески характер. Докато у първото преселено поколение в новата страна употребата му е редовна, то у втората генерация, тя вече е стеснена, за да премине у третото поколение само в семеен спомен. За запазването на българския език в чужбина съществена роля обаче играят изградените институции в страните, приели български имигранти – обществените организации, сдруженията и дружествата, клубовете на българите, българските училища, църковните общини, културните заведения, медиите (вестници, радиа, телевизионни канали), и пр. Има обаче и нещо друго - като се вземе предвид българската склонност към самоотричане, водеща до езиково и етническо денационализиране, още при втората или третата емигрантска генерация става ясно, че проблемът е извънредно сериозен и жизнено важен за фактическото оцеляване на цялата нация. В по-голяма и в по-малка степен засега българинът може да бъде открит по целия свят, но както на своето старо, така и на новото си място, той започва да чезне. И мерките за съхранение трябва да бъдат взети на държавно равнище, защото нашата грижа е да извършим научното посочване на проблема, но ресурсите за решаването му са в други ръце.
- И накрая бихте ли обобщили отново броя на българоезичните по света.
- Като се има предвид броят на българите от езиковия континуум (езикът на българите в старите историко-географски области – Мизия, Тракия и Македония – във и извън от държавните граници) и към него се прибави броят на българоезичните от новите места по целия свят, то общият брой на говорещите български по нашата планета се движи около 15 милиона души. Оттук може да се види централната роля, която играе българският език за обединяване и съхранение на нацията, дори в условията на засилваща се глобализация.
