Сутринта случайно попаднах на репортаж за снощния финал за купата. Няма да коментирам колко го болеше коментатора за крайния резултат. Думата ми е за думите на един кмет, чийто град бе определен за най-спортният у нас, защото имал много успешни футболен, баскетболен и волейболен отбори. Оставям отново настрана възпитанието и езика на този кмет.
И на по-високи нива в управлението на държавата има хора, които втрисащо и потрисащо демонстрират лошо възпитание, бедна и бледа езикова култура. Замислих се за пореден път над следното:
Не познавам международната, в частност европейската практика, но понеже съм минавал през северозападналата част на България и сърцето ми се е обливало с кръв от гледката, стандарта, пътищата, проблемите, наистина не разбирам как публични финанси могат да се наливат в професионални спортни отбори.
Някога футболистите на „Миньор” се водеха на щат в Мината и пернишкият зевзек Жуцата се шегуваше, че това се прави за профилактика – да знаят, че ако не тичат по футболното поле, ги чака кОпане в забоите.
Ние Енергото така го приватизирахме, че дадохме голяма част от него на чужда държавна фирма. За мен не е ясно що за професионалисти са хора, чиито заплати се дават от Общината. Може и така да е в Европа, пак казвам – не знам.
Но моите въпроси, които съм си задавал на глас многократно, си остават:
- Първо, как така народни, публични пари се наливат в частни джобове – ачик, ачик пред очите на целокупния данъкоплатец?
- Второ, какво би станало, ако тази практика, за да няма двойни стандарти, се мултиплицира при всички отбори, за всички стадиони, във всички общини? Все пак не може с парите на данъкоплатците за едни отбори и нечии олигархични хобита да се правят трибуни „Моци”, сектори „А”, тревни покрития, да се поемат щети и погроми, да се наливат пари като вода в пясък или в бездънна каца, а за други отбори да има гонене до дупка, съдене докато мърда, душене до смърт...
- Трето, ако общините (и държавата) имат свободни публични финанси за спорт, то нека не се забравя, че навремето се казваше Физкултура и Спорт, та да се дават те за Физкултура, за децата, за младите хора, за здравето на нацията, за повишаване на жизнения стандарт на хората, който има и това измерение – възможности за отдих, спорт, укрепване на организма, формиране на позитивни навици, на конкурентни на негативните зависимости (наркотици, алкохол, аморалност, насилие).
- Четвърто, тази Община Монтанска няма ли си бедни, болни, нещастни, няма ли си училища, болници, сиропиталища, няма ли си онкоболни, деца с увреждания, майки с малки деца, няма ли си недостроени обекти, недоасфалтирани улици, недопрокарана канализация, няма ли си други социални грижи, пенсионерски неволи, необслужени задължения, за които да отпуска жизнено важни пари, ами трябва да пилее оскъдния публичен ресурс за професионални клубове?!
Пето, шесто и прочее пропускам – като например как така кметът с чужди пари помен прави; защо се възпроизвеждат премиерчета на всички нива – като манталитет, поведение, език, арогантност, нарцисизъм; общините бащиния ли са на кметовете; не мигрират ли едни клубни босове (наяве или в сянка) от един град на друг, докато опапат парите и после – шапка на тояга, зарязват и община, и отбор, и публика, и лоялност, за да намерят други такива дашни, щедри с народна пара кметове...
