Всяка втора храна е свързана със соята, която може да е трансгенна. Камуфлажът на Европа е, че тя внася соя, плаща на американците, а не я одобрява. Другият камуфлаж е, че животните, които ядат шрот от соя, трансгенна храна, няма да се етикетират. Получава се така, че консумираш, ядеш, плащаш на американците, а в същото време си против ГМО-тата. Това обясни пред Фрог нюз академик Атанас Атанасов, директор на Геномен център към Софийския университет “Св. Климент Охридски” .
Бразилия и Аржентина са основни производителки на соя. Дългосрочните им планове са да насочат все повече соя към производството на биодизел. Пред тях стои въпросът защо да изнасят шрот, като могат да увеличат броя на прасетата, кравите и да изнасят месо, което е по-печелившо.
Новосъздадените сортове в Бразилия и Аржентина се одобряват за 2 години, а в Европа за 5-6 години. Има разминаване между старите сортове и новите. В Америка започват от новите, които не са одобрени от Европа. В един момент може да се окажем без соя, тъй като няма да имаме алтернатива. Ако се получи това, ще започне Китай да купува. Китай има 22% недостиг на соя и купува от тези държави. Китай обаче е голям производител на нетрансгенна соя и ще започне да изнася нетрансгенната с 30-40% по-скъпо и ще внася трансгенна. При това положение животновъдството в Европа може да се окаже в колапс, защото цените на млякото и месото ще скочат много, прогнозира академик Атанасов.
Твърденията, че ГМО-тата са много опасни са крайни, както и твърденията, че са абсолютно безопасни. ГМО-то в определени насоки може да се окаже, че има значение за човека, посочва ученият.
