Отбраната не е просто процент от БВП, а съвкупност от материални и човешки ресурси, които имат съизмерима цена навсякъде по света.Пехотата, която е гръбнакът на отбраната в мирно и военно време и която за пореден път, като сираче, е залъгвана с празни обещания.Министърът трябва да каже ясно и за катастрофата с човешкия ресурс. Това посочва бившият министър на отбраната Бойко Ноев в Отворено писмо.
Писмото е изпратено до президента, председателя и зам. -председателите на Народното събрание, министър-председателя и членовете на Министерски съвет, председателите на парламентарни групи в НС, Комисията по отбрана на НС, Комисията по бюджет и финанси на НС, както и до Началника на отбраната и командирите на СВ, ВВС и ВМС.
„През последната година се оформи широк политически консенсус за необходимостта от адекватното финансиране на отбраната. Това положително развитие обаче е на път да бъде помрачено от начина, по който се предлага да бъдат разходвани безпрецедентни за нашия бюджет средства за превъоръжаване.
На 1 април 2016 г. правителството внесе в Народното събрание за одобрение два проекта за покупка на нови кораби и двойно повече самолети. Тези две внезапно появили се и необяснимо завишени искания ще струват поне 2,320 млрд. лева, платими в течение на 6 години. Ако това се случи, както е замислено, при сегашните рискове за икономиката, източници на финансиране и данъчно-осигурителен модел, отбраната на страната ще бъда вкарана в кризисна спирала надолу, от която няма да може да излезе.
Вярно е, че армията години наред е недофинансирана.
Още по-вярно е обаче, че отделяните от данъкоплатците средства за отбрана се изразходват неефективно. Най-яркият пример в това отношение бяха прахосаните през изминалото десетилетие над 1 млрд. лева за "Кугъри", "Спартани" и друго оборудване за Военновъздушните сили. Тези стратегически грешки, които са наричани и по друг начин, са главната причина за състоянието и дебалансите в отбраната днес. Ефектът от начина, по който е замислено да бъдат направени извънредните разходи за нови кораби и двойно повече самолети, обаче ще бъде много по-разрушителен. Старите грешки не бива да се повтарят.
Проблемът не е в настойчивостта, с която висшите военни командири говорят за нуждите на войската.
Те са напълно прави, длъжни са да го правят и техните призиви за по-голяма обществена и политическа чуваемост за армейската разруха са искрени. Проблемът е в огромната пропаст между техните очаквания, от една страна и, от друга - икономически необоснованите обещания, че пари ще има за всичко. Как иначе може да се окачестви отговорът на министъра на отбраната на депутатските съмнения дали хазната ще осигури въпросните 2,320 млрд. лева и то само за нови кораби и двойно повече самолети: "Щом сме получили одобрението на Министерството на финансите, значи ще има". Министърът, като член на правителството не може да не знае, че икономическите реалности едва ли ще позволят тези допълнителни 400 млн. лева годишно и то само за кораби и самолети, над планирания военен бюджет. Проблемът обаче далеч не се изчерпва с тези 400 милиона годишно, които към 2020 година нарастват до 600 милиона годишно и които ще ги плаща друга власт.
Министърът трябва да каже, че към тези 400 милиона трябва да се добавят още над 100 милиона годишно за превъоръжаване на пехотата.
Пехотата, която е гръбнакът на отбраната в мирно и военно време и която за пореден път, като сираче, е залъгвана с празни обещания. Дотук - поне 500 милиона повече годишно.
Министърът трябва да каже ясно и за катастрофата с човешкия ресурс. В момента в армията, поради недостатъчно финансиране и не гарантиран социален пакет, тече
безпрецедентен отлив на кадри
- хиляди са незаетите щатни места за войници и офицери. Това прави цели подразделения напълно небоеспособни. Има ги на хартия, но ги няма на практика. Сърцевинни елементи на отбранителното планиране на практика не съществуват. По консервативни оценки
само за актуализацията на заплатите са необходими допълнително над 120 млн. лева годишно.
Освен това, само за попълване на щатовете в армията до определената по закона численост, са необходими годишно още над 140 млн. лева. И това е при нива на заплащане, които отблъскват хората от тази професия. И така, дотук – станаха най-малко още 760 милиона годишно над днешния военен бюджет.
Министърът трябва също така да каже, че армията е на практика
без годни боеприпаси
почти в целия спектър от щатно въоръжение. МиГ-овете летят без напълно годни оръжия, танковете стрелят с имитации и т.н. За решаването на проблема с боеприпасите ежегодно ще бъдат необходими допълнително още десетки милиони левове.
Министърът ще трябва също така да каже, че жизнено важни системи за управление на войските, противовъздушната отбрана, силите за специални операции и още много елементи на отбраната са в плачевно състояние, което не може да бъде прикрито с парадни маршове и епизодични показни стрелби. За всичко това са необходими други десетки и стотици милиони лева годишно. Ето така
сметката набъбва докъм 1 млрд. лева годишно над актуалния военен бюджет,
или общо годишно се получават над 2 млрд. лева разходи за отбрана.
Много или малко са тези пари за българската войска? От една страна това са едни 2,2% от БВП - едно мечтано ниво, което страните от НАТО си пожелаха в Уелс. Иначе, това са си просто едни 1 млрд. евро, които са в пъти по-малко от бюджетите на съизмерими с България съюзници от НАТО, при това разположени в много по-благоприятна гео-политическа среда. Трябва да е съвършено ясно, че
отбраната не е просто процент от БВП,
а съвкупност от материални и човешки ресурси, които имат съизмерима цена навсякъде по света. Един самолет, БТР, ракета, всяко материално средство струва еднакво и за България и за всички други.
Ангажиментът на държавите от нашия съюз за отделяне на поне 2 % от брутния вътрешен продукт за отбрана не е счетоводен израз, а политически ангажимент за създаване на необходимите военни способности. Или, казано по друг начин - бойни способности се осигуряват не просто с процент от БВП, а с балансирани, взаимно допълващи се и ресурсно осигурени програми. Програми, основани на приоритетните нужди и на реални възможности, а не на пожелателни, нереалистични "визии". Именно това разбиране липсва в днешните български идеи за модернизация на армията.
Какъв би бил отговорният подход в създалата се ситуация?
На първо място, правителството и народните представители трябва ясно и честно да кажат какъв е таванът, каква е точната цифра на възможните, а не на мечтаните годишни разходи за отбрана като цяло. Финансирането трябва да бъде гарантирано и от следващите управления на страната. Заблуда е, че това може да стане само с успешна борба с данъчните, акцизни и митнически измами.
Трябва най-после да се каже, че царят е гол
и че финансирането на сектор сигурност и отбрана, както между другото и на други сектори, не може да бъде осигурявано адекватно при днешния данъчно-осигурителен модел на държавата. Докато не бъде променен този модел обаче, народните представители трябва да одобрят такива програми за превъоръжаване и модернизация, които да са реалистични и поносими за днешните условия. Последствията от т. нар. "парламентарно одобрение" на изненадващо завишените искания за превъоръжаване само за нови кораби и двойно повече самолети ще лишат армията от нужните средства за базисна издръжка и бойна подготовка, да не говорим за съживяване на сухопътните войски и за останалите приоритети. Остава да виси и въпросът дали от парламента не се търси висша индулгенция за съмнителни разходи?
На второ място, но ключово важно е
отношението на висшето професионално военно ръководство.
Началникът на отбраната генерал Попов, както и командващите на пехотата ген.- майор Боцев, на авиацията ген.-майор Радев, и на флота контраадмирал Петев не живеят в друг свят, а са част от висшата държавна власт и прекрасно знаят както състоянието на армията днес, така и финансовите реалности в държавата. Висшата отговорност е на началника на отбраната. Не може да има никакво съмнение обаче, че тримата командващи на видовете войски носят солидарно отговорността за цялата армия, а не всеки за себе си. Те носят солидарната отговорност за подреждането на приоритетите и за начина, по който трябва да бъдат разпределени и разходвани ресурсите за отбрана. Те не бива да повтарят грешките на свои предшественици, които, било поради наивност, угодничество или просто корпоративни интереси също допринесоха армията да е на този хал. Казано накратко - от тези четирима висши военни ръководители днес зависи дали армията ще започне за преодолява кризата, или окончателно ще бъде затрита.
Висшето военно ръководство, заедно с народните представители трябва
да преразгледат исканите програми
за превъоръжаване и модернизация и да ги направят изпълними. В тази ситуация абсолютно неоправдано е строителството на нови кораби, вместо осъвременяването на съществуващите фрегати, според вече разработената програма на ВМС. Това ще намали сметката за кораби с около 600 милиона от исканите 820 млн. лева. Новите кораби са нужни, но могат да изчакат. Нищо не налага в този момент и увеличаване на броя на новите самолети от 8 на 16. Това ще намали сметката за самолети с поне 700 млн. от исканите 1.5 млрд. В резултат биха се освободили ресурси за актуалните приоритети. Трябва да се доокомплектоват съответните батальонни бойни групи на сухопътни войски. Да се осигурят напълно и да се издигне ролята на силите за специални операции, да се направят първи стъпки за съживяването на противовъздушната отбрана, към възстановяване на комплектите с боеприпаси и т.н. ... .
Преди всичко това обаче, правителството, народните представители и висшето военно командване трябва да докажат не на думи, а с дела своята загриженост за мъжете и жените в униформа без които армия няма да имаме.”
Бойко НОЕВ
София, 30 май 2016 г.
