За периода 2012 – 2014 дейностите в Министерството на образованието и науката (МОН) не са в достатъчна степен ефективни за осигуряване на условия за провеждане на качествено и ефективно училищно професионално образование за потребностите на пазара на труда. Това е основният извод от одитен доклад на Сметната палата, съобщават от институцията.
Проверяващите са установили, че в професионалното образование има тенденция за намаляване на броя, както на получилите диплома за средно образование, така и на явилите се на изпит за придобиване на степен за професионална квалификация и на получилите свидетелство за професионална квалификация.
36 от всеки 100 ученици не придобиват степен на професионална квалификация, въпреки че за целта са изразходени бюджетни средства. Общият брой на отпадналите ученици от системата на професионалното образование е 18 364.
Причините за отпадането са различни - липса на интерес към този тип образование, очаквания за нископлатен и непрестижен труд, регионално и демографско развитие, социални, микро и макроикономически фактори, глобализация и адекватна реакция на отговорните институции.
Одиторите критикуват, че в МОН няма действаща система за проследяване на реализацията на учениците, завършили професионално образование, което не създава условия за ефективното му управление. Само за учебната 2013/2014 г. от одитирания период има данни за реализацията на пазара на труда на учениците, завършили XII клас в училища с професионални паралелки - 29,35 на сто. Във висши училища са продължили обучението си средно 42,75 на сто от учениците в училища с професионални паралелки.
Най-голям дял на реализираните на пазара на труда завършили ученици е отчетен в областите Бургас, Варна, Добрич, София град, София област, както и в областите Враца, Габрово, Смолян и Стара Загора, Пловдив и Кюстендил(общо в 28 професионални гимназии). От училищата с по-голям дял на реализираните на пазара на труда преобладават учениците, завършили професионални гимназии по туризъм – 8 гимназии. С над 40 на сто реализирани ученици на пазара на труда са Професионална гимназия по морско корабоплаване и риболов - Бургас, Професионална гимназия по химични технологии - Бургас, Професионална техническа гимназия - Бургас, Професионална гимназия по икономика - Бургас, Професионална гимназия по селско стопанство и туризъм - Варна, Професионална гимназия по текстил и моден дизайн – Варна, Професионална гимназия по текстил и облекло - Мездра и др.
Не са осигурени достатъчно средства и добро сътрудничество с организациите на работодателите за модернизиране и осъвременяване на материално-техническата база на училищата, пише още в доклада. Констатирано е също така, че са проведени незначителен брой обучения на учителите. В Министерството на образованието и науката няма разработени вътрешни правила за условията и реда за разработване на учебните планове и учебните програми.
Съдържанието на темите по учебните предмети пък се формира от автори без предварително поставени критерии за избор. Програмите са разработвани предимно от авторски екипи от професионалните училища и гимназии при неефективно сътрудничество с работодателите, което не допринася в достатъчна степен учениците от професионалните училища да познават реалните условия на труд.
