И кварталният полицай може да поиска разпечатка на телефонните ви разговори от мобилния оператор, въпреки отменените през 2015 г. от Конституционния съд текстове от Закона за електронните съобщения. Вместо да намаляват исканията към районните съдилища за получаване на трафични данни те с всяка година растат, показва справка в отчетите първо на Подкомисията за контрол на СРС в предишните парламенти, а сега и на Комисията за защита на личните данни, която от 2014 г с решение на парламента контролира този процес.
Потребители на тези данни са почти всички служби в МВР-полицията, ГДБОП, Гранична полиция, СДВР и Областните полицейски дирекции, службите Военна полиция и Военна информация към Министерство на отбраната и Националната разузнавателна служба. „Кашата” с трафичните данни е повсеместна, но сега стана актуална с оглед на приемането на спорната поправка в Закона за електронните съобщения-ЗЕС от парламента в петък.
Според поправката се дава възможност в случай на издирване на лице при поискване от компетентни органи предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да предоставят достъп до съхраняваните данни. Това ще се случва, когато може да се направи "обосновано предположение, че са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление". Какво се крие зад термина трафични данни ? Обществена телефонна услуга-избран номер, номер на викащия, данни за идентификацията на абоната, дата, час и начало и край на връзката, интернет достъп, електронна поща и интернет телефония.
Или казано по-просто-разпечатки от контактите и разговорите ви по мобилен телефон и дейността в електронната мрежа-контакти, социални мрежи, изпращане на имейли и съобщения по вайбър и други приложения, чатове. И най-важното, което почти никой не знае-двата международни идентификатора за мобилни мрежи-IMSI-идентификатор на викащия мобилен абонат и IMEI на викания мобилен абонат. Именно чрез тях се идентифицира телефонът на даден човек и се проследява, защото всеки апарат има свой специфичен IMEI. И затова бяха внесени и внедрени у нас т.нар. кетчъри, коли прехващачи, които погрешно на всеобщото мнение в обществото, не подслушват, а идентифицират телефони по IMEI.
Според неофициални данни един кетчър може да прехване едновременно до 100 телефона. През 2012 г. парламентарната подкомисия за контрол на СРС изнесе годишният си доклад. Според него използването на специални разузнавателни средства от изключителен способ за разследване на престъпления се е превърнал в конвенционален инструмент, защото МВР не разполага с необходимата компетентност за събиране на други доказателства. Документът обобщава, че разследващите не използват "бръмбарите" в краен случай, а постоянно, което налага и промяна в закона, регламентиращ прослушването и проследяването.
"Правоохранителните и правоприлагащите органи не познават добре възможностите за събиране на информация и доказателства за извършена престъпна дейност и не разполагат с необходимата компетентност и професионална подготовка за събиране на годни доказателства с предвидените в НПК други методи и способи за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпна дейност, и преимуществено използват СРС като основен метод”, пише в доклада. Според статистиката, представена от народните представители в комисията, през 2011 година са приложени 13 624 СРС към 7881 души.
От тях са изготвени 3557 веществени доказателства, като само 747 са използвани в съда. Откази за прилагане на специални разузнавателни средства са постановени 116 пъти. Докладът предизвика скандал в парламента заради многото СРС, но никой не обърна внимание на последната част на доклада според която са дадени 58 000 разрешения за достъп до трафични данни, а са отказани едва 639. Две години по-късно, пак според доклад на подкомисията в НС, разрешенията за достъп да трафични данни вече бяха 100 000, като във всяко е имало повече от един телефонен номер или имейл. Според отчета на Комисията за защита на личните данни през 2015 г. броят на исканията за достъп до трафични данни е рекорден 107 769.
И в тях не е фигурирал само един номер или имейл адрес. Ако пресметнем с колко души говорим на ден и всичко това умножим по телефонни номера или контакти в социалните мрежи цифрите стават стряскащи могат да догонят един милион. Защо се получава така-ами защото службите нямат агентура в престъпния свят, изпреварваща информация и не действат превантивно. По-лесно е да се използват телефонни разпечатки и по-този начин да бъдат контролирани потребителите на такива услуги. Подслушването вече не е на мода, по-лесно и по-евтино е да поръчваме разпечатки с формулировката „обосновано предположение”.
Стефан Ташев
