Проф. Христина Вучева обясни най-важния проблем във връзка с пенсионната реформа. Още в началото през 2000 г., когато е била въведена системата /тя е била подпомогната от Световната банка, от външни експерти/, обществото е било подвластно на радостта от наличието на “друга среда, в която можем да мислим за чисто пазарни инструменти”.
Затова и вторият стълб е бил заимстван в голяма степен от опита на други, но много малко на брой страни. Тогава основният проблем не е бил обмислен и обсъден достатъчно. Този проблем е, че когато имате индивидуална партида, по нея постъпва част от задължителната вноска за пенсия, за всички хора това са 17.8 процента, които се делят между осигуряващите се и работодателите. От тези 17.8%, поделени в съотношение 60:40 между работодател и работещ, задължително една част /в момента той е 5 %/ отиват за втора пенсия на хората, родени след 1 януари 1960 г. Тези хора ще получат основна пенсия /първия стълб/, по-ниска от пенсиите на онези, родени преди 1960 г.
Това се дължи на факта, че по-малка част от вноските за пенсия на родените след 1959 г. са отивали в НОИ /а 5 % са отивали в частните фондове/. Или основната пенсия на родените преди 1960 г. ще бъде с 28 % по-висока от тази на родените след това, защото цялата сума от тези 17.8% е постъпвала в НОИ. Основната пенсия /първият стълб/ е пожизнена и на едната, и на другата група хора, подчерта Вучева.
Родените след 1 януари 1960 г. ще получават от първия стълб с 28% по-ниска пенсия, тъй като идеята е била с техните 5% в индивидуална партида плюс евентуалното влагане на техните пари чрез капиталовия пазар да се образува втората им пенсия. Очаквало се е тя да надмине тези 28%, които се губят от първия стълб. Капиталов пазар обаче при нас липсва. А и всички наблюдения и анализи сочат, че втората пенсия няма да може да навакса тези 28 процента на фона на икономическата ситуация в последните години.
Вторият голям проблем, според Вучева, е че вторият стълб, както първия, също е пожизнен и наследствен – така е записано в закона. Тук финасистката подчерта, че актюерската практика /практиката, която изчислява и оценява зависимостта между продължителност на живота и пенсионното осигуряване/, теоретичният и практичният опит са доказали, че пожизнена пенсия е несъвместима с индивидуална партида.
