Въпреки болките от модернизацията България изгражда нови пътища, които я свързват с останалата част на Европа - в буквален и в преносен смисъл. Това откроява британският в. ”Гардиън” в рубриката си ”Мнения”, където е поместена статия на българката Теодора Димова, писател и колумнист.
Веднага след падането на Берлинската стена всички си мислехме, че освобождението ще изскочи като зайче от цилиндър на фокусник и ние само ще ръкопляскаме и ще се поздравяваме, пише авторката. "Дневник" публикува в резюме част от разсъжденията й за очакванията от присъединяването на България към ЕС и разбитите илюзии:
"Бяхме опиянени от новооткритата свобода. След години, прекарани в безвремие и забрава, бързата скорост на промяната действаше главозамайващо. Освобождавайки се от пустотата на нашето съществуване, ние бяха заслепени от светлина.
В началото на прехода нашият първи демократично излъчен министър-председател предупреди, че макар да излизаме от състояние на робство, скитането из пустинята ще продължи. Нито го разбрахме, нито му повярвахме.
Смущаващо е, че сме били толкова наивни. И става още по-лошо, защото се губи надеждата. Никакъв заек не изскочи от шапката на фокусника - ние изоставихме робството, но то не изостави нас.
България се променя. За съжаление пътят напред не е толкова бърз или лесен, колкото би ни се искало. Ето защо почти 2 милиона българи са икономически имигранти в Западна Европа или САЩ.
Разместват се етнически, социални и политически пластове. Разделени сме повече от всякога от различния поглед към бъдещето. В очите на българите Европа вече не е заветна мечта. Много хора са развили носталгия по комунистическия режим, когато в рамките на общата мизерия е имало чувство за сигурност.
Има две основни пречки за успешното интегриране на европейските ценности и стандарти в българския живот. Първата е навикът ни да гледаме назад, втората - лошото държавно управление и липсата на законност, която създава дълбоко чувство за несправедливост, безнаказаност и недостиг на истина. От една страна това парализира инициативата на честните граждани, а от друга страна насърчава непочтените.
Но има и положителни аспекти. Все по-често хората се възползват от свободата за предприемачество и създават перспективен бизнес. В много сектори доходите и стандартът на живот бавно доближават централноевропейските стандарти. Строят се модерни пътища. И буквално, и метафорично те свързват България с Европа.
Като писател ценя три неща, за които трябва да благодарим на европейската интеграция: свободата на словото, свободата на информацията и свободата да се пътува. Човек, на когото никога не са отказвани тези свободи, трудно би могъл да си представи какво е да се живее без тях.
Днешните българи могат да четат неизмеримо повече книги, отколкото тоталитарната цензура някога допускаше. Немислимо е днес да се случи това, на което баща ми - писателят Димитър Димов - е бил подложен през 1950 г., когато е бил принуден от властите да пренапише своя роман "Тютюн".
Сега огромните книжарници са навсякъде и най-приятното е, че те са пълни с читатели.
Все повече чуждестранни автори се превеждат на български. Наши произведения се публикуват в други европейски страни (моите книги са вече на разположение в девет). Това беше немислимо по време на комунизма. Благодарение на интернет и другите технологични постижения не съществуват информационни бариери. Въпреки ниските си доходи, все повече българи пътуват по света. Благодарение на всички тези неща България се превръща в европейска страна.
Трудно е да се свалят оковите след дългогодишната ни изолация от Европа. Ние често мърморим и даваме воля на нашето недоволство. Пътят ни към Европа се оказа много по-труден, отколкото първоначално сме си представяли. Но след като се движим по този път вече над четвърт век, ние се доближаваме до целта".
