Новият председател на БСП Корнелия Нинова заведе „червените” депутати в къщата на Тодор Живков в Правец. От снимките, които се появиха в интернет, се виждаха широки усмивки и щастливи погледи.
Дойдохме си при татко, сякаш казваха грейналите лица. Останете си при татко, отвърнало ехото от Етрополския балкан, но това е друга тема.
Решението на др. Нинова да заведе видни социалисти в Правец предизвика бурни спорове. Едни изпаднаха във възторг, а други се вбесиха. Перфектно се възползва от ситуацията Костадин Чакъров, бивш съветник на Тодор Живков. Появи се по телевизора и разпалено започна да облъчва населението за връщане към социализма. За по-сигурно наплю демокрацията, наплю САЩ и Евросъюза.
Носталгията по соца не е от вчера. Отиването на крака при последния генерален секретар на БКП е демонстрация на тясната връзка между БСП и БКП. Не че някой се е съмнявал. Ако идеята е била Нинова да бъде в центъра на новиинте – успя. Ако се е възлагало нещо повече – провал.
Бойко Борисов и ГЕРБ може да са спокойни – сериозната опозиция се отлага. Явно ровенето в нафталина е по-важно за социалистите.
Корнелия Нинова може да има големи амбиции – лични и партийни, но няма екип. Формалинът не е парфюмът на бъдещето. Въобще не е парфюм. Носталгичните хълцания във време, когато светът се тресе от промени, е ходене по подвижни пясъци.
Какво все пак искат да ни кажат тези хора с упоритото връщане във времето?
В България 164 села са обезлюдени. Нека БСП засели с млади социалисти само 2-3 от тях. Нещо като Републиката на младостта в Странджа – Сакар преди 40 години. (Провален проект.) Нали младите червени са много навитаци, хайде да ги видим. С безплатен бригадирски труд да стегнат къщите или да си построят общежитие. По стая на семейство и обща тоалетна с душ на етажа. После да се заемат с възраждането на ТКЗС (Трудово кооперативно земеделско стопанство). Понеже няма налична стока за него, да поискат на спеца по свинете - олигарха Георги Гергов. Нали твърди, че дава мило и драго за партията, ще отпусне 100-200 прасета. Президентът на Русия Путин ще им подари няколко трактора и комбайни, ако се помолят и обещаят, че селището ще се присъедини към Евразийския съюз.
В ТКЗС мъжете ще се заемат с овчарлък, говедовъдство, доене, стрижене. Също и със строежа на мандра. (Партизаните няма да им вземат сиренето и кашкавала, защото са си свои хора...) Младите дами пък ще се заемат с полевъдна дейност, лехите с пипера и доматите, както и отглеждането на децата в безплатните детска ясла и градина. Вечер, вместо да пропадат морално в барове и дискотеки, ще обсъждат вътрешното и международното положение на партийни събрания в Селсъвета. Партийният секретар ще дава указания за следващите дни, седмици, години и петилетки и ще размахва пръст на кривналите от правата линия.
Ще кажете: ама трябва първоначален капитал. Пак капитал... Ами да национализират ЦУМ. Сега е на Георги Гергов, но ще го преживее, защото и без това му носи само загуби. Ще помогнат и други олигарси като Валентин Златев и баща му Васил Златев. Нали точно в Правиц и под взора на Тодор Живков усвоиха с пълни шепи даровете на пазарната икономика. Как ще се разделят с яхтите, частните самолети, хотелите и фирмите не знам, но вероятно има начин. Дано е по-различен от онзи след 9 септември 1944...
В тази бригада ще се включат дъщерите на Костадин Чакъров, комунистически лидер и бивш съветник на Тодор Живков. Но когато се върнат от Лондон...
В новото образцово социалистическо село ще цари морал. Няма да има разводи, нито пияници, защото партията ще бди. Стъпиш ли на криво – лъсваш на Дъската на позора.
Освен това всичко ще се дели по равно. Няма значение кой колко е работил и кой колко е талантлив. На всеки, според потребностите. Комуна. Комунизъм. Равенство и братство. За жените ще се решава на място, а и не е нужно всички да знаят. Прегледите на художествената самодейност ще заместят шоу програмите. В петък – съветска телевизия. И никакви пътувания в чужбина, освен с „влака на дружбата” до Таджикистан, Казахстан, Киргистан и Беларус. Никакъв Париж! Никакви Лондон, Виена и Рим – разлагащи се клоаки на антихуманния капитализъм.
Спокойствието в селото ще се осигурява от строг, но справедлив милиционер. И неподкупен. Верен на партията.
Когато ТКЗС-то изпълни петилетния план за няколко месеца, ентусиастите ще могат да се заемат и с „Кремиковци”. Доменни пещи, разтопен метал – романтика!
Възниква обаче един технически въпрос. Синът на Корнелия Нинова – Рафаел - ще се върне ли от САЩ, където завърши университета в Бъркли, за да се включи в проекта?
А дъщерите на Костадин Чакъров ще поемат ли поливъдната бригада и звеното за пипера? И ако „Да”, значи ли, че ще изоставят Лондон, където живеят от години в баровския кв. „Мейфеър”, на метри от двореца на кралицата? Личният пример е много важен.
И въобще, защо др. Нинова и др. Чакъров, децата ви са в загниващия мръсен Запад, а не в Москва, Новосибирск или Омск? Как ще го обясните на др. Тодор Живков – вечно живият?
Поетът Нино Николов го е казал най-добре още през 1980 г.
ПРИВЕТСТВИЕ
И смътното сега е вече зримо.
Високо стъпили, прозряхме глъбини.
Поведе ни едно познато име
и с него свързахме най-зрелите си дни.
Човешки прост, достоен и сърдечен,
и строг, и весел, а и младолик,
той идва с нас да бъде тази вечер,
защото ние сме до него всеки миг!
Какво е пълководец без писател?
Какво е вожд народен без поет?
Приятелят какво е без приятел
дори когато всичко е наред?
Но и поет без своя вожд народен
не е ли сам в жестокия ни век?
Писателят не е ли вик безплоден
без пълководец, като нашия човек?
Другарю Живков! Исках да Ви скрия
в дълбокото сърце на моя стих.
Но мина четвърт век. И ще открия,
че все заради култове Ви крих.
А ми се иска ясно и достойно
и в стих, и в песен да Ви спомена:
да кажа името, с което са спокойни
народ и партия, държава и страна!
Другарю Живков! В петилетки бойни
априлско племе крачеше до Вас,
писателите бяха Ваши войни,
поетите - на Партията глас!
И нека тук, в най-старата държава,
върху най-древния човешки континет,
една България да каже: Вечна слава!
И да си спомни след години: Беше ден!
И нека светлият единен комунизъм
да ни говори с ботевския глас,
че в бъдещето с подвизи се влиза.
И с хора, Тодор Живков, като Вас!
Дайде "Деган" спешно... Това ли ни предлагате? Това ли е алтернативата на БСП?
Лека нощ.
Димитър Попкутуев
