Правителствата и бюрокрацията не генерират промени и са основната съпротива срещу промените. Истинският и виртуалният свят вече започват да се сливат в производството, давайки началото на „Индустрия 4.0“ или Четвъртата индустриална революция. В България има личности с визия, но те не са си на мястото, защото са заплаха за бюрокрацията.Това казва за Фрог Марин Мидилев, член на МЕНСА.
- Г-н Мидилев, борбата с бюрокрацията ли ще движи човечеството напред? Не е ли страшно твърдението, че бюрокрацията и правителствата са спънки на промените?
- В много страни се критикуват размерите и властта на създадената бюрокрация, която като че ли изпитва особенно удоволствие да създава дребни пречки и спънки на свободата на гражданите и да им създава излишни усложнения в и без това нелекия им живот. Бюрокрацията се счита за нещо далечно недружелюбно и безчуствено. Нещо създадено от хора, родени за тази работа, и бранещи я с всички сили и средства, заради малкото власт, която тя им дава. Независимо колко интелигентна и обективна може да бъде една служба – разбирането е, че членовете й са подбрани, за да осигуряват стабилност и трайност на процесите, независимо от идващите и отиващи си правителства. Оттук се приема, че те защитават статуквото, че те са апотеозът на инерцията и новата съпротива срещу прогреса – особенно радикалния прогрес. Има случаи, където безлични обществени служби се считат извън контрола на властите и следователно са безотчетни пред масите.
Твърде трудно е за всеки министър да овладее тънкостта на всичките отдели, които би трябвало да ръководи, да не говорим, че твърде често му липсва всякакъв опит. За него “моите служители” са добри професионалисти, “знаят всичко” и могат да намерят решение на “всеки проблем”. Значителното разширяване на правителствените отговорности върху все повече области на живота през последните години доведе до раздуване на администрацията, а в някои области, например като отбраната, на объркване на нещата дотам, че не е ясно кой какво точно прави”. От тук следва, че Правителствата и бюрокрацията не генерират промени и те са основната съпротива срещу промените.
- Що е то Индустрия 4.0 ? Дайте едно кратко определение зе това?
- Широка мрежа от хора, предмети и машини, които изграждат изцяло нова производствена среда. Производителите, учените и правителствата работят заедно, за да проучат и приложат тази визия за промишлеността на бъдещето, въплътена в германската концепция за Индустрия 4.0.
- Индустрия 4.0 (Промишленост 4.0) е един от бъдещите проекти, приети в стратегия на Плана за действие 2020 на Федералното правителство на Германия. Разкажете за този проект?
- По този начин федералното правителство ускоряват социалното и технологично развитие в тази област и слагат структури за сътрудничество между всички участници на иновациионните процеси в Германия. За първи път терминът е обявен на панаира в Хановер през 2011 год. През октомври 2012 г., работната група подаде своя доклад, озаглавен "Прилагане на препоръките за бъдещия индустриален проект 4.0". Асоциациите BITKOM, VDMA и ZVEI – съставляват повече от 6 000 компании-членки – атакувани с покана за продължаването и развитието на проекта Индустрия 4.0.
Споразумението за сътрудничество чрез асоцииране е сключено през април 2013 г. Стартирането на платформата Индустрия 4.0 беше официално обявена на панаира в Хановер, 2013 г. През април 2015 г., на платформа Индустрия 4.0 е разширена – бяха добавени повече участници от фирми, асоциации, съюзи, научни организации. Световният Икономически Форум в Давос тази година бе под мотото „Въвеждане на достиженията на Четвъртата Индустриална Революция“, с което направиха Индустрия 4.0 глобална.
- Откъде идва наименованието „Индустрия 4.0“?
- Първата Индустриална революция е резултат от откриването на парния двигател и механизирането на ръчния труд в края на ХVIII век. Електрифицираното масово производство води до втората Индустриална революция в началото на XX век. Третата се случва в последните десетилетия на нашето съвремие като резултат от употребата на електрониката и компютърните технологии за автоматизация на промишлеността. Истинският и виртуалният свят вече започват да се сливат в производството, давайки началото на „Индустрия 4.0“ или Четвъртата Индустриална Революция.
Индустрия 4.0 е малка част от High Тech Стратегия на 2020 за Германия. Тя е основополагаща за Стратегия 2020 на Европейския Съюз – Стратегия за интелигентен (чрез по ефективни инструменти в образованието, изследванията и иновациите), устойчив (благодарение на решителното преминаване към ниско въглеродна икономика и конкурентно способна промишленост) и приобщаващ растеж (със силен акцент върху създаването на работни места и намаляване на бедността. Стратегията е насочена към пет амбициозни цели в областите на заетост, иновации, образование, намаляване на бедността и климат/енергия.
- Има ли някакви наченки на Индустрия 4.0 в България?
- В момента в България има Тригодишен план за действие за изпълнение на национална програма за развитие (България 2020) в периода 2016-2018 г., базиран на Стратегия Европа 2020.
Има приета Ковергентна Програма на Република България 2015-2018. Има и Концепция за Национална Сигурност приета с Решение на 38-мото Народно Събрание от 16.04.1998 г., обн., ДВ, бр. 46 от 22.04.1998 г. Има и Конституция и Закони в България, има и Лисабонски Договор, но те не се спазват.
Причината е че спазването на написаните закони дават несигурност на бюрокрацията в България. Изведената “Асиметрия Държава-граждани вместо партньорство и устойчиво развитие” в доклада на БАН “Изследване на възможностите за по ефективно ползване на средствата на Европейските Фондове”, както и целия доклад, доказват тезата, че от 1989 год в България се води хибридна гражданска война.
Ако приемем, че държавата сме всички ние и всички сме подвластни на законите, то следва че в държавата има друга “държава” – бюрокрацията и обслужващите я външни звена (обръчи от фирми, НПО и полиция,съд и прокоратура, като едно от основните оръжия е корупцията). За тази вътрешна “държава” външните закони (извън нея) не важат, защото липсва персоналната отговорност. Вътрешните закони за вътрешната “държава” са класифицирана информация. Въпреки докладите на Венецианската комисия и взетите мерки от нея, продължава да се имитира дейност, продължава практиката да се фалшифицира, да липсва Правна сигурност.
- Г-н Мидилев, какви са резултатите от хибридната гражданска война в България?
Резултатите до този момент от хибридната гражданска война са над 2 милиона емигранти, висока смъртност, самоубийства, убийства по пътищата, както и битови, разбита и демотивирана армия със старо въоръжение и техника. Тенденциите се усилват. Резултатите са, че в България няма и свобода на избора – изборите са предрешени от бюрокрацията с неясни правила.
Методите на гражданската хибридна гражданска война са също и давностни срокове, класифицираност на информацията, отлагане във времето за дадени решения, докато се намерят методи за заобикаляне или елиминиране. Пример Електронното Правителство и Електронното Гласуване, както и промяната на Конституцията на Република България чрез приемане на нова от Велико Народно Събрание- отложени някъде в бъдещето, а сроковете бяха “вчера”. Едно от действията е спада на нивото на образованието като цяло, и девалвацията на образованието. Бюрокрацията в България се ръководи също така от “Законите на Паркинсън” и “Принципът на Питър”. Бюрокрацията в България си избира депутатите, назначава си министри “Слуги”и друг обслужващ персонал, предварително корумпиран или имащ слабостта да се поддава на крупция. В превод от английски “министър” означава “слуга”. Олигарсите и голяма част от новобогаташите са назначени от бюрокрацията.
Заради повишаващия се натиск от страна на Европейския Съюз и НАТО към българската бюрокрация, са се създали неформални групи. Тези неформални групи и групички действащи основно като “тролове” в интернет пространството, както и в средствата за масово осведомяване лансират тезата за външни причини за тежкото състояние на населението в България, а не бюрокрацията. Виновни са ЕС, НАТО, САЩ, евреите, международните заговори, “извънземните”, и други но не и бюрокрацята. При положение, че бюрокрацията бе само администрация, това състояние на обществото нямаше да съществува.
Академик Петър Иванов от Демографския Център към Българската Академия на Науката и Изкуствата(БАНИ) дава следната статистика:“САЩ: 312млн. население, 800000 държавни служители; Холандия: 16 млн.население, 20000 държавни служители; България: 7 млн. Население, 440000 държавни служители. Пропорционално държавният апарат у нас на заплата трябва да бъде около 9000 души.... Луди ли сме всички или сме тъпи и глупави по рождение?”
- България има ли своя стратегия и система за киберсигурност?
В България все още няма Стратегия за Киберсигурност.
Системата JCATS (Joint Conflict and Tactical Simulatins) се ползва и в България. Чрез нея могат да се симулират всички процеси и конфликти и решенията да бъдат в полза на обществото. За съжаление креативния потенциал и визионерството дават несигурност на бюрокрацията. Целта на бюрокрацията в момента е да сложи ограничения(вкара в рамки) на креативния потенциал.
Най-печелившата индустрия в България са “фабриките за писане на проекти”, работещи под девиза “усвояваме заедно”. Създадени са за източване на европейските фондове. В момента приоритетни са европейските програми по Хоризонт 2020 – направление иновации.
Създаденият Техно парк София потвърждава тезата, че бюрокрацията в България усвои средства, които можеха да бъдат връчени на личности и екипи с креативен потенциал на базата на принципа на бизнес ангелите.
В своя доклад от 1991 год. Римския клуб е описал необходимите качествата на лидерите (елита). В България има такива личности с визия, но те не са си на мястото, защото са заплаха за бюрокрацията.
Индустрия 4.0 изисква създаването на нови работни места с нови знания и умения.
-Всеки един човек притежава креативност и таланти, но креативен талант притежават около 6 % от населението на земята. За България процентът може да е по-голям. Креативният талант е свързан и с Коефициента за Интелигентност (IQ).
Креативен талант притежават изобретатели (иноватори), писатели, поети, композитори, художници и други. Като цяло около 2 % от личностите притежаващи креативен талант успяват да го ползват ефективно, защото са успели да преодолеят или игнорират социално-икономическите пречки и затруднения поставени от бюрокрацията.
В съществуващите научни звена и институти, включително и БАН, където личностите с креативен талант почти не съществуват, въпреки че са създадени на принципа на Александрийската Библиотека. Наличието на креативен талант е заплаха за бюрокрацията.
- Кои професии ще изчезнат до 2050?
Динамиката за въвеждане на новите технологии в глобален мащаб е много висока. 2050 година е много далече но и много близко. По добре да говоря за по кратки срокове.
Индустрия 4.0 закрива много работни места поради автономното производство –очаква се само в Германия да бъдат закрити 5 милиона работни места до 2018 год., но много нови работни места ще бъдат разкрити на базата на навлизащите технологии. Индустрия4.0 е и икономика на знанието.
Поради тази причина се въвежда от 2017 год. във Финландия Безвъзмезден Базов Доход. Безвъзмезден Базов Доход се въвежда експериментално в области в Дания и в Холандия. Съществува в държави от Арабския полуостров. Швейцария ще провежда референдум за въвеждането на Безвъзмезден Базов Доход.
- Занимавате се с агророботика, какво е състоянието на агророботиката по света и у нас?
- Дронове и наземни роботи например изместват земеделците в Япония, Израел, Испания и други държави . Чрез сателитна връзка ще се знае къде и кога да се напоява, колко и какви хранителни вещества да се приложат. Автоматизира се работата в разсадниците, при прибиране на реколтата, при пакетирането. Така че много голяма част от земеделската работа може да бъде лесно автоматизирана.
В момента презцизно земеделие(за зърнопроизводство) има и на територията на България, но под прецизно земеделие трябва да се разбира всички сектори на земеделието. Не една и две фирми ползват собствени дронове, както и наети като външна услуга за обследване на площите, сателитна навигация и други за оптимални добиви с минимални разходи от зърнените култури.
В световен мащаб се предвижда до 2050 година пълна роботизация (Индустрия 4.0) на дейностите в земеделието .
Холандецът БЪЛГАРИН Патрик Смитьойс в своя блог започва представянето си така: “ Аз живея в най хубавата и най разнообразната страна на Европа. Потенциалът на България и 7-те милиона българи е огромен. Имаме капацитет да храним половин Европа с нашите плодородни земи, но излиза, че едвам можем да храним себе си. Най важният продукт за износ станаха дървата за огрев и скоро най големият приход в Българската икономика ще са парите, които нашите емигранти изпращат към роднините, които останаха тук. Какво става?”.
Въпросите зададе Красен Бучков
Марин Грудев Мидилев e член на МЕНСА България
Занимава се с агророботика и технологии за разминиране на минни полета
