Денят на Ботев и на загиналите за свободата на родината ще бъде отбелязан с церемонии в цялата страна.
Традицията с двуминутно пускане на сирени в цялата страна да се отдаде всенародна почит към паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България ще бъде спазена и тази година в 12.00 часа. При подаване на сигнала от системите за ранно оповестяване е редно всички пешеходци и пътни превозни средства да спрат и да изчакат до неговото приключване.
Христо Ботев започва организирането на чета в Румъния след новината за Априлското въстание. Четниците тръгват от Гюргево към България, качвайки се на кораба „Радецки” на 16 май 1876 г. и заставяйки капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. Оттам се отправя към Балкана, за да влязат в последния си бой в подножието на връх Вола. На 2 юни 1876 г., в подножието на връх Вола вражески куршум пронизва Ботев при последното сражение на неговите четници във Врачанския балкан.
Борба
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
