Вече всички знаем, че на отвлечения на 6 април т.г. в Аденския залив търговски кораб „Malaspina Castle” има 16 българи, начело с капитана.
С информация от рецептурника „На час по лъжичка” институциите ни успокояват, че се полагат необходимите усилия и се вземат необходимите мерки, за да бъде гарантирана сигурността на нашите сънародници. Дано да е така, макар че подобни обтекаеми фрази чуваме постоянно при подобни случаи.
Всички ние, които се интересуваме от тази тематика, знаем за това, което заяви управителят на „Б Нави България” ЕООД Цветан Гъдев: „Заради пиратските нападения в този район има охраняем коридор, по който се движат търговските плавателни съдове”. Според него корабът с българските моряци не е напускал този коридор. Сигурно казва истината. Познавам добре капитана на кораба – капитан І ранг от резерва Дарин Матеев, който от курсантските си години, когато беше знаменосец на Висшето военноморско училище, до уволнението си като капитан І ранг, винаги е бил образец на офицер с висока професионална подготовка, взискателен и обаятелен командир, с ярко изразено чувство за дълг, достойнство и чест. Не го идеализирам, защото това не е моя, а обща оценка на тези, които са служили с него. Като подводничар – от лейтенант, командир на бойна част, до командир на дивизион подводници, Дарин е преодолявал какви ли не препятствия и едва ли нещо на море би го сварило неподготвен. Щом той не е успял да реагира адекватно на пиратската атака, значи е било невъзможно да се реагира. Искрено се надявам и Дарин, и останалите членове на екипажа да преодолеят този инцидент и да се приберат скоро живи и здрави при семействата си.
Думата ми сега е за друго. Нямам намерение да критикувам българските институции. За тях е валиден онзи анекдотичен израз – молба, който е бил популярен в каубойските барове по Дивия Запад: „Не стреляйте по пианиста – той толкова може!” Бих критикувал своите колеги от българските медии, които се счупиха да звънят на семейството на Дарин Матеев, вместо да поровят из интернет, където щяха да открият търсения от тях поне малък скандал. А той е следният: точно на 6 април т.г., когато пиратите отвлякоха няколко плавателни съда в Аденския залив, в Джибути, на борда на испанската фрегата Numancia, се е състояла церемонията по смяната на командира на военноморската мисия на EU NAVFOR Somalia (operation „Atalanta”), която се ръководи от постановките в решенията на Съвета за сигурност на ООН, съдържащи се в резолюции 1814 (2008), 1816 (2008), 1838 (2008) и 1846 (2008). И докато Хавиер Солана е потупвал по рамото новоназначения испански капитан І ранг Хуан Гарат, българският капитан І ранг от резерва Дарин Матеев е получавал инструкции от похитителите накъде да поведе „Malaspina Castle”. Ама какви лоши хора са наистина тези пирати! Поне да бяха изчакали края на церемонията!
Между другото, този, който се запознае с документите на EU NAVFOR Somalia (operation „Atalanta”), ще разбере, че препоръчителният коридор за плаване от търговските кораби не се охранява постоянно от военни кораби. Услужливо се пояснява, че събирането на корабите на групи им дава някаква (без да се конкретизира каква) сигурност. И „Malaspina Castle” е плавал точно в този коридор, без неговият капитан да знае, че този ден е планиран за церемонии, а не за патрулиране...
Сега нека да се опитаме да разсъждаваме логично. В ХХІ век, когато спътниковото разузнаване идентифицира номер на лек автомобил, великите сили се почесват там, където не ги сърби и се чудят какво да правят с пиратите в Аденския залив. В ХХІ век, когато изтребителите с лазерни прицели могат да „неутрализират” всяка подвижна цел, същите велики сили гласуват резолюции, но не постигат консенсус как да се „неутрализират” бързоходните пиратски лодки. В 2009 г., когато световната икономика е в дълбока криза, един от жизненоважните световни морски пътища е арена на пиратски набези, срещу които същите велики сили показват безпомощност. Хайде бе!
Десет години след войната в Косово, когато всичко, което бе по-голямо от пощенски гълъб, бе идентифицирано и при необходимост – „неутрализирано”, e грозна гротеска всяка нерешителност и всякакви оправдания за сложност на ситуацията. Едва ли някой ще намери разумен аргумент, за да ме убеди, че за няколко години освирепелите от глад сомалийски рибари са се въоръжили до зъби и разполагат с техника от най-ново поколение, без някой постоянно да им помага за това. Препратките с адрес към „Ал Кайда” все още са доста неубедителни.
Цялата тази история намирисва на мръсен бизнес, от който някой печели добре, като разчита на инертността на световната управленска бюрокрация. Нима не знаем, че на времето владетелите на Англия и Франция са издавали каперски свидетелства на най-изявените пирати-главорези, които иначе са правели „отчисления” за хазната на съответното кралство. Още те са прозрели простата истина, че много по-лесно и много по-изгодно е да си партнираш с пиратите, отколкото да се опитваш да ги ликвидираш...
Атанас Панайотов
morskivestnik.com
