След Капитал банк още една фалирала банка осъди България в Страсбург, съобщава ”Правен свят”. Недопустима намеса на прокуратурата в управлението на банка, липса на процедурни гаранции в производството по отнемане на банков лиценз, непризнаване на правото на акционерите да участват в производството по несъстоятелност на финансовата институция.
Тези тежки констатации прави Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) днес по делото на фалиралата преди повече от 10 години Международна банка за търговия и развитие (МБТР), пише изданието.
ЕСПЧ обявява, че в случая с отнемането на лиценза и несъстоятелността на МБТР, започнал през 2004 г., са нарушени два текста от Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи и протоколите към нея, гарантиращи правото на всеки мирно да се ползва от собствеността си и справедлив съдебен процес.
Много от разпоредбите в българското законодателство, довели до погазването на конвенцията в казуса с МБТР, на практика продължават да съществуват и днес в същия вид и бяха приложени по сходен начин при последния банков фалит у нас – на Корпоративна търговска банка, коментира "Правен свят". А решението на ЕСПЧ за МБТР показва, че българските власти не са си взели поука и не са се поправили докрай след две от знаковите осъждания на държавата в Страсбург - от чешката фирма "Злинсат" и от акционерите във фалиралата Капитал банк.
Международна банка за търговия и развитие беше първата с отнет лиценз след вълната от банкови фалити през 1996-1997 г. Проблемите с нея започват заради споровете на двама от собствениците ѝ - братята Бони и Пламен Боневи. Именно единият от тях - Бони Бонев, е сред подалите жалбата до съда в Страсбург.
Историята започва с две общи събрания на акционерите, на които е сменено ръководството на МБТР, обжалване на решенията пред съда, дълга безтегловност в управлението на банката и финансови проблеми. БНБ се опитва да потуши напрежението и след като не успява, праща квестори в банката. А на финала отнема лиценза ѝ и иска обявяването ѝ в несъстоятелност.
Историята протича с ключовото участие на прокуратурата. Освен, че на мажоритарния акционер Бони Бонев и членовете на управата на банката Александър Панев и Светлозар Иванов са повдигнати обвинения (за създаването и използването на фалшиви частни документи – временни удостоверения за акции и през 2006 г. и тримата са оправдани), прокуратурата се намесва и в спора между акционерите. През лятото на 2004 г., когато новото ръководство на банката се опитва да влезе в МБТР, прокуратурата разпорежда на полицията да му попречи. Софийската градска прокуратура твърди, че възможността новите членове на борда на МБТР да се разпореждат с банкови документи и активи ще застраши интересите на вложителите и може да причини непоправими вреди. Новото ръководство на банката, свързано с Бони Бонев, обжалва разпореждането пред всички инстанции на прокуратурата, пише и до главния прокурор Никола Филчев. Той не отговаря, но обвинител от ВКС заявява, че няма да допусне новото ръководство в банката, защото решението за вписването му е взето въз основа на фалшиви документи и МБТР трябва да бъде защитена.
Всички тези действия на прокуратурата почиват на чл. 119 ал. 1 т. 6 от стария Закон за съдебната власт. Той предвижда, че "при изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може да взема всички предвидени от закона мерки при наличие на данни, че може да се извърши престъпление от общ характер или друго закононарушение". Днес разпоредбата продължава да съществува в ЗСВ, но в чл. 145 ал.1 т. 6.
В решението на съда се подчертава, че именно след "включването" на прокуратурата е възникнала несигурността в управлението на банката.
"Решението на БНБ за отнемане на лиценза на банка по Закона за банките от 1997 г. не е придружено от достатъчно гаранции срещу произвол, заради липсата на каквито и да е процесуалните защити и затова се явява незаконосъобразно по смисъла на член 1 от Протокол № 1", пише още в решението на съда в Страсбург.
Макар да обявява, че държавата е погазила правото на собственост и на справедлив процес на акционерите в МБТР, Европейският съд за правата на човека не присъжда обезщетения нито за имуществени, нито за морални вреди. Най-голямата претенция по делото беше на Бони Бонев. Той настояваше за обезщетение от 1 112 277.63 евро. Това е сумата, която е платил, за да придобие акциите си в банката. Членовете на ръководството на банката, които така и не са поели задълженията си, пък претендираха за 90 000 евро обезщетение от действията на прокуратурата, която им е попречила да поемат постовете си.
