Чудя се как и откъде се навъдиха, а и кой и защо така ги налага, тези днешни литературни занаятчии. Едни мислят, че като пишат на дадена тема, например от времето на героичното ни минало, като се скрият зад патината безопасността на времето, непременно ще имат успех.
Разчитат на "патриотизма", така характерен за малките народи с комплекси.
Други пък се втурват в модерни теми, подсказани им в нароилите се уж по творческо писане училища и школи. Там ги учат на "хватки" как да излъжат читателя, та да им купи книжката. Училища за писатели! Та нали истинският писател пише със сърцето и кръвта си?
Един такъв тези дни пълни медиите с интервюта. Той никога досега не е и помирисвал темата на новата си книга, но това не му пречи да се пъчи и признава, че половината от книгата си я написал от интернет... И този юнак печели награда след награда...
Този, а и някои други, са основатели и на нещо съвсем ново, което аз забелязвам с потрес през последните години у нас.
Това са българи, които до 25-годишна възраст са живели в България, след това отиват в чужбина, там решават да стават автори и започват да пишат на...езика на чуждата страна Как така тези гении научават чуждия им на майчиното мляко език само за няколко години до такова съвършенство, та пишат директно на него? И как така само за няколко години тези забравят майчиния си език?
И знаете ли какво правят? Издават книгата си първо на чуждия език, после обаче им я ...превеждат на ...български!!!
Е, ама това вече е... Господи!
Българин да се роди българин, да живее до зряла възраст в родината си, после да седне да пише и издава на чужд език и да дава книгата си за превод на друг българин да му я превежда на ..български...
Става много объркано, нали? Но и СТРАШНО..
Нищо обаче не пречи на новите "завоеватели". Техният успех е сигурен. Ето, медиите български са толкова отзивчиви. И наградите български ги чакат тези. Нищо, че те казват, че българският език е беден, че те страдали, защото не могли да се изразяват свободно на него, че с него, родния език, били сковани, а с чуждия разкрепостени...
Разбира се, аз нямам нищо против всеки друг език. Но съм убеден, че истинският творец никога не загърбва своя роден език, че писател се става преди всичко чрез майчиния език.
А да не говорим за това, че още ненаписал една-две книги и бива превеждан на...родния си език, който той би трябвало да знае поне разговорно до 25-тата си година...
И продължава щурмът на новопръкналите се литературни занаятчии...
А тайната е толкова проста. Чух я от устата на Умберто Еко и Пол Остър.
"Една творба е истинска, когато предизвика сълза у читателя"
Кратко, ясно, топло...
Простичко нещо, нали?
Но как се постига то?
С труд и напрягане на мозъка до червено цял живот.
Не с услужливи и модерни теми, не с интернет, не с школи за творчеко писане.
Труд, сърце, кръв и беззаветно чиракуване при единствения стойностен за всеки автор учител - родния език. Езикът на майчиното мляко. Който отглежда и оформя силата на всеки писател, чието ползване и полиране до съвършенство е оня белег за наличие на дарба у твореца. Белег, който никой друг не може да му даде освен родината. .
Тогава се ражда сълзата
Другото е занаят. И то от лошо, много лошо естество.
Димо Райков
---------------------------
Известният писател Димо Райков, който живее и твори в Париж, е един от най-интересните съвременни български автори. Той е носител на редица от най-големите национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина. Неговите книги се намират в 15 от най-големите библиотеки в света. Роден е на 31 юли 1954 г. в най-строго охраняваното в страните от някогашния Варшавски договор градче Малко Търново, намиращо се в Странджа планина, на няколко километра от българо-турската граница. През последните няколко години Димо Райков, преди да се установи да живее в Париж, поделя времето си между София и столицата на Франция, творчески плод на което бе един уникален и любопитен триптих за Града на светлината. Той обхваща популярните му книги: „Париж, моят Париж…“ (2006 г.), претърпяла три издания, „BG емигрант в Париж“ (2008 г.) и „55 тайни на Париж“ (2009 г.). Вече живеещ в Париж, писателят издаде и сборника с разкази „Кестени от Париж“, който съдържа изключителния разказ „Помен за мама“, романа „Реката на смъртта“, книга на живота му, „Диагноза: Българин в чужбина“, „Сини сърца“. Съвсем отскоро по книжарниците е и новата му книга "Париж - радостта от живота", която също се радва на голям интерес. Единствен от съвременните писатели, с книгата “Париж, моят Париж…“, Димо Райков е класиран в топ 20 на най-продаваните и четени 20 книги сред всички книги, издадени от ИК „Хермес“ за 20-годишната история на най-голямото издателство у нас.
