В последно време станахме свидетели на медийни публикации, документални филми и коментари за събитията в Нагорни Карабах, Азербайджан. Става въпрос за възникналия конфликт между арменци и азербайджанци, който бе тема на световните медии.
За съжаление, излаганите в България версии на събитията, са в пълно противоречие с тези, изказвани от други водещи медии, в т.ч. и от английската BBC.
Събитията и коментарите усилиха усещането за пристрастност по време на посещението на депутати от Патриотичния фронт в Нагорни Карабах и срещата им с “’президента на автономията’’. Така наречената им „благотворителна мисия” по линия на ПАСЕ доведе да включването им в листата на нежеланите посетители в Азербайджан, както съобщи говорителят на МВнР на републиката. Последвалото съобщение на Народното събрание, че визитата им имала частен характер, за което Народното събраниене било уведомено, звучи несериозно.
Усещането за политическа провокация се усили и поради съвпадението на визитата на български депутати с официалното посещение на българския външен министър в Баку.
За имиджа на страната ни в региона да не говорим, още повече, че нагорни Карабах е част от територията на суверенен Азербайджан (има 4 резолюции на ООН по тази тема) и макар и протоколно, за посещението на българските депутати е следвало МВнР на Азербайджан да бъде информирано, за да не се налага мнението на официалните институции, че България подкрепя сепаратистко образование.
Арменският народ векове наред не е имал собствена държава и едва през 17-18 век след войните на Русия с Турция и Персия /Иран/ руските императори започват да заселват арменци – преселници от Турция и Персия /Иран/ на териториите на Азербайджанските ханства - ИРЕВАНСКО и КАРАБАХСКО ХАНСТВА. На територията на Иреванското ханство СССР създава Арменската съветска социалистическа република. Исторически споменаваната древна държава Армения от 4 век пр.н.е. не е прародител на днешна Армения, която до СССР не е съществувала на картата на света... От името на Иреванското ханство произхожда и названието на днешната Арменска столица Ереван. В това ханство около 20 % от населението са били арменци, живяли обособено в свои общини /села/, също както арменски общини са съществували в Турция, Ирак, Сирия и Йордания.
Втората вълна на арменското преселение в днешните земи на
Азербайджан, тогава в териториите на Карабахското ханство,
е извършва по съветско време, а изконно азербайджанската
територия Карабах е преименувана на Нагорно-Карабахска
Автономна област в пределите на република
Азелбайджан.
Коректните категории, които трябва в случая да се използват
когато пишат за региона, са: коренно население –
азербайджанци, преселниците – арменци.
И ако в България всички пазят в паметта си спомени и разкази
за Батак и Панагюрище, ние от семейната си история знаем
как от 18 век до днес от арменско оръжие са загинали и
изклани десетки хиляди (вече са стотици хиляди)
азербайджанци... Едва сега, обаче, започна разсекретяването и
сериозното проучване на засекретените архиви на КГБ от
времето на СССР, относно събитията и процесите в
Азербайджан.
През 80-те и началото на 90-те години на м.в. Баку, столицата на Азербайджан, бе най-космополитният град в света, а жителите му се самоопределяха по народност като “БАКИНЕЦ”… В него живееха както пожелаят и следвайки националните си традиции азербайджанци, арменци, руснаци, евреи, татари, дагестанци, чеченци, украинци, граждани от прибалтийските републики, представители на над половината от народите на СССР. Поулиците и заведенията на града се чуваха различни езици, а децата и студентите получаваха образованието си в училища поизбор – с преподаване на азербайджански, руски и арменски езици.
Там, в тазирепублика, наистина мирно съжителстваха хора от различни националности и въпросът с интеграцията на различни общности не стоеше на дневен ред, защото самата интеграция бе свършен факт.
До 1990 г.
До черния януари 1990 г. Когато съветските войски прегазиха Азербайджан, разстреляха и раниха около 800 мирни жители – мъже и жени, потопиха нефтената държава в кръв само защото Горбачов не искаше с азербайджанския нефт и газ да се разпорежда суверенна република извън СССР. Същият нефт, един от важни фактори с помоща на който Съветската армия спечели Втората световна война! Защото нефтът в Тюмен бе открит много след това...
От 1990 г започва массовото, продължило години наред, изселване или фактическо прогонване на азербайджанците от Нагорни Карабах, жестокото прогонване на десетки хиляди, на всички живеещи в Армения азербайджанци, които местните наричаха „еразы” – еревански азербайджанци, прогонването на старци, жени, деца, цели семейства без покъщина, багаж, пеша през мрачните планини между Армения и Азербайджан докато достигнат до Баку.
По данни на ЦРУ прогонените след 1990 г. азербайджанци от Армения са над 800 000 души, а тези от Нагорни Карабах – над 250 000 души...
Поне за тези факти може да бъдат информирани българските читатели и зрители, да чуят и гледната точка на азербайджанските граждани, местните и прогонените от Армения и Нагорни Карабах, да разберат историческата истина как и кога са се заселвали арменците в този край на света, как руските царе са прогонвали местното население, за да осигурят простор на още една “христианска” нация, която да е отбранителната им линия между Русия и населените с мюсюлмани ханства, впоследствие републики на СССР, да се позоват на записките на Грибоедов, който, в качеството си на посланик на руския император в Персия, е посветил много от изследанията си на тези национални въпроси...
С една дума, едностранчивите съобщения по медиите по нищо не се различават от наложените и на редица български журналисти опорни точки. Значи Косово, след като изгони по аналогична схема живеещите там сърби, може да се самоопредели, Нагорни Карабах след като изгони азербайджанците, трябва да се самоопредели, Крим, обаче, не....
Ние, азербайджанците, гледаме напред и богатата ни страна се развива с ускорени темпове от 25 години насам.
Развиват се и отношенията между България и Азербайджан и всички ние сме свидетели на многобройни посещения на всички български президенти в Баку, на разговори и договорености с Азербайджанския президент и Правителството за важността на диверсификацията на доставките на газ към Европа и България, за което в значителна степен може да допринесе богатата на нефт и газ, но не само, република Азербайджан. Двете страни планират интересни проекти по линия на Пътя на коприната и се създават нови възможности България и бизнесмените й да участват в тях. Азербайджан иска да строи добро бъдеще за себе си и за партньорите си. Но това изисква взаимно уважение и огласяването на исторически факти и истината за процесите в Кавказ е част от бъдещето на междудържавните отношения на България и Азербайджан.
В ситуация на задълбочаващи се отношения между две страни най-малкото, което медиите могат да направят, е да бъдат обективни и при отразяването на конфликт да дадат думата и на двете страни. Защото взаимните ни интереси засягат 12-те милиона българи живеещи по света и 45-те милиона азербайджанци живеещи в Азербайджан, Иран, Турция. Имперски концепции от преди 200 години вече не са актуални, светът се движи по друг начини и ще спечелят само добронамерените държави управлявани от „разумни политици“.
А определени политически партии или зависими медии могат само да създадат пречки за бъдещото.
Рауф Ахундов
