Непозната е съдбата на дунавските шваби, които стотици години са живели в мир със съседите си от различните сръбски, румънски и хърватски етноси. Съдбата им се променя след разпадането на Австро-Унгарската имерия, когато повечето от тях остават разделени в различни държави, разказва за Фрогнюз журналистът Симеон Гаспаров.
И още – те са нещо като българите, разделени в различни държави след войните – едни българи са останали в Сърбия, други в Гърция и т.н. Един народ, едни хора, един език, една етническа група, но в различни държави. Същото се случва и с тези германци.
Но техните проблеми започват още от началото на Втората световна война, когато много от тях отказват да служат в армията на Хитлер. И продължават след нейния край, когато само заради това, че са германци - те и техните деца - са принудени да плащат за греховете, които останалите германци са причинили на света.
И така, докато в Западна Европа празнуват края на най-унищожителната в историята на човечеството война и разрушават концлагери, в Източна Европа започват да се изграждат такива за германци. От 1945 до 1950 г. близо 12 милиона етнически германци са прокудени от домовете им. Зловещ факт, който и досега е най-големият пример за етническо прочистване в историята на човечеството и за който често се премълчава от науката. Така, както често се премълчава също и за геноцида на над 2 милиона избити или безследно изчезнали, невинни германски граждани от Източна Европа и поречието на Дунав, казва още Гаспаров, който е разговарял по темата с американската писателка Елизабет Уорън, родена в днешния Банатски Карловац – Сърбия и изпратена в концлагерите на Титова Югославия.
Още много интересни и премълчавани факти очаквайте в интервю със Симеон Гаспаров – само във Фрогнюз
