Шефката на Апелативния съд във Варна Ванухи Аракелян, която е и бивш председател на Окръжния съд в града, поиска Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да провери работата ѝ във връзка с делото срещу групата на бившия общински съветник във Варна Иван Славков.
Върховният касационен съд върна делото срещу Славков на първата инстанция, като изброи 17 гафа, допуснати от Окръжния съд във Варна, съобщи „Правен свят”. За част от тях върховните съдии подчертаваха действия на председателя на съда – тогава това е била именно Аракелян, която сега на свой ред изброява в 3 пункта контрааргументите си.
На първо място съдията посочва, че техническа грешка е довела до заблуждение, че е издала заповед за разглеждане на делото в сграда извън съда. ВКС се позова на документи, според които през октомври 2009 г. Аракелян е разпоредила на състава да проведе две заседания в сградата на следствието във Варна, като на върховните съдии направило впечатление, че заповедите на Аракелян са издадени далеч преди започване на делото, което тръгна на 25 януари 2010 г. ВКС изрично подчерта, че само съдебният състав може да взема решения по провеждане на заседанията, а председателят има право само да даде съгласие или да откаже.
Съдия Аракелян прилага и документи, за да докаже, че е допусната техническа грешка в изписване на годината на заповедта и подчертава, че става дума за 19 октомври 2010 г.
"Цитираната заповед има предмет провеждане на съдебни заседания в конкретно посочени дати през ноември и декември 2010 година, през януари и февруари 2011 година, както и мотиви за издаването й. Изрично подчертавам, че определянето на конкретните дати, посочени в № РД-1030 е станало с Определение на ВОС в съдебно заседание по НОХД № 831/2009 г. на 15 октомври 2010 година...По никакъв начин не са били засегнати суверенните правомощия на съдебния състав да определи сам реда, по който ще събира доказателства", пише Аракелян в писмо до ВСС, Инспектората и до медиите (виж прикачения файл - б.а.).
По този въпрос тя пояснява, че решението за провеждане на съдебното заседание извън сградата на съда било оспорвано пред Варненския административен съд, който е решил, че "оспорената заповед не представлява административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол". Определението било оставено в сила от Върховния административен съд.
"Специално подчертавам, че издаването на оспорваната заповед не е самоцел на председателя. Категорично отхвърлям внушенията за намеса по отношения на независимостта, безпристрастността на съда и суверенните правомощия на съдебния състав. През последните 10 години, многократно пред различни форуми на местната, държавната и на изпълнителната власт сме поставяли въпроса за условията и материалната база, при която работи както ВОС, така и всички останали съдилища и прокуратури от съдебния район", заявява съдия Аракелян и припомня, че Окръжният съд във Варна е втори по натовареност окръжен съд в страната, а разполага с една зала за наказателни дела. По думите ѝ, ако не била предприела тези действия тогава, работата в съда щяла да бъде блокирана.
Относно критиката на ВКС за нарушен принцип на случайния подбор на съдебните заседатели, съдия Аракелян заявява, че към 2009 г., когато е гледано делото във Варна, "в правния мир не е съществувала наредба, правилник или разписани правила, които технически да обезпечават изпълнението на чл.72, ал.2 от ЗСВ", според който съдебните заседатели се определят с жребий. В тази връзка Аракелян припомня, че през 2011 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционен текста от ЗСВ, според който ВСС определя с наредба реда, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели, възнагражденията им, както и други организационни въпроси, свързани със съдебните заседатели.
"Две години преди това, през 2009 година, създаването на самоволни правила на основание чл.72, ал.2 от ЗСВ, както и техническото им обезпечаване със софтуерен продукт бе извън административната компетентност на председателя на съда. Ето защо в материалите по делото не се съдържат документи, удостоверяващи извършения жребий на съдебните", каза Ванухи Аракелян.
Относно прекъсването на съдебното заседание по делото срещу Славков, за да може да бъде сменен съставът с друг, който да разгледа само споразумение с един от подсъдимите, бившата шефка на съда казва, че такава практика е имало в много съдилища и тя е засягала тежки дела с много подсъдими.
"Едва след като през 2012 г. ВКС произнесе 2 решения, с които цитираното по-горе обстоятелство не бива да бъде основание за прекъсване на съдебното заседание за произнасяне по реда на чл.384 от НПК от друг съдебен състав, практиката бе преустановена във всички български съдилища", пише Аракелян.
В заключение тя добавя, че е решена да изчисти докрай всички съмнения по отношение на независимостта и безпристрастността на съда, и то в резултат на дейността ѝ като председател. Затова Аракелян предлага на ВСС да прецени дали Инспекторатът да извърши проверка на действията ѝ като председател, свързани с делото срещу Славков.
