Във Виена билети за опера и балет няма на касата. Те се изкупуват от наши сънародници, руснаци и сърби, които облечени в стил Моцарт, се разхождат пред операта и ги предлагат на много по-висока цена. Това разказа в интервю за Фрог нюз примата на родния балет Маша Илиева.
- Маша, в днешно време да се занимаваш с балет по-лесно или е по-трудно?
- В момента моето име работи за мен. Едва сега разбрах какво означава това. Не вярвах на тази фраза, защото името си е име, трудът си е труд. Не можеш да лежиш на хамака и да чакаш нещата да се случат. И сега продължавам да се трудя много, независимо че спрях да практикувам. Вече съм от другата страна – треньор съм. По-трудно ми е – едно е да отговаряш сам за себе си, друго е за хората на сцената. Грешката на един човек я приемам за своя и страдам.
- Бореше се балерините да могат да се пенсионират по-рано, сега и ти си в заслужена почивка.
- Това ми дава възможност да се посветя изцяло на моята школа, която миналата година навърши 20 г. Започнах я в гладните времена на 95 г. Тогава нямаше работа за балета, нямаше публика, нямаше пари, нямаше и заплати. Имах нужда да си изразходвам енергията и така ми хрумна идеята за школата.
Много се борих докато бях директор на Балета, тъй като балерините бяха изравнени като възраст за пенсиониране с хората, които не се занимават с танц. Ние много се изхабяваме заради травмите, а и на никого не му е приятно да гледа 50-годишни балерини. Общата маса балерини не искат и не могат да продължат да работят. Не успях да се преборя, направи го сегашната директорка Сара Нора Кръстева и аз се възползвах от шанса да се пенсионирам. Преди да го направя, бях помолена от дирекцията на Операта да остана като репетитор. Искам да опровергая слуховете, че са ме изгонили от Операта и не работя там.
- Достатъчна ли е публиката за балета?
- Има голям интерес към балетните постановки. Ако кажа, че винаги е препълнено, ще излъжа. Балети като „Лебедово езеро” вече 20 години не слизат от сцената и е винаги препълнено. „Спящата красавица” също. Много хора си водят децата на балет. Част от публиката са и мои ученици. Радвам се, че възпитавам и публика.
Интересът е повече към класическите постановки, но това е почти навсякъде по света. Във Виена билети няма на касата. Те се изкупуват от наши сънародници, руснаци и сърби, които облечени в стил Моцарт, се разхождат пред операта и ги предлагат на много по-висока цена.
- Във вестниците има място за спорт и чалга, но няма за култура.
- Ще направя сравнение пак с Виена. Ако се качиш в самолет на австрийските линии, звучи музика на Моцарт и на Щраус. В списанието в самолета задължително има по нещо за операта. Отделно има страница с културна програма. Културата се рекламира по всякакъв начин. Ние нямаме държавна политика в това отношение.
Бях на премиера във Виена – на „Корсар”. Беше ми много любопитно да отида на коктейла след представлението. Партито беше на сцената – имаше 50 маси, от които 40 бяха на спонсорите. В България къде толкова спонсори?! У нас са най-много двама.
Понеже заговорихме за вестници, мисля си, че фолк певиците си плащат, за да се появяват там. По 2 страници четем за чалга изпълнители, които с нищо не обогатяват ценностната система. На спорта е добре да му се отделя място, защото така децата се запалват по него и уплътняват времето си.
- Училището прави ли достатъчно, за да обърне децата към културата?
- Скептично съм настроена към навлизането на народния танц в училище. Смятам, че когато нещо е задължително, детето може да го мрази. В моята школа тренира народен ансамбъл. Ако доведеш детето си със себе си и то се запали, е едно, но ако му кажеш: „Сега имаме час по български танц и трябва да дойдеш по черни гащета, бяла фланелка и гуменки и ако не си облечен така и не си редовен, ще ти пиша двойка, е съвсем друго.
- Твоята колежка Александрина Пендачанска често критикува управляващите. Ти има ли какво да им кажеш?
- От политика не се интересувам, но винаги гласувам, не защото някой ме е убедил. Гласувам за някого, който ми харесва като личност, или за последния в листата, който няма да спечели. Правя го от съчувствие. Няколко неща са ми странни – задължителното гласуване, електронното гласуване... Глупави са. Като сме демокрация защо ще задължаваш някого да гласува?! По отношение на електронното гласуване ще кажа: Ние сме толкова изобретателни, че пак ще излъжем системата.
Здравеопазването е кошмарно, всеки обещава, но нищо не прави. Образованието е още по-зле. Защо Руми отива да учи в Ковънт Гардън?! Защо всички предпочитат да си изпращат децата в чужбина, ако имат възможност?! Защо хората отиват да се лекуват в чужбина?! Ако нямам познат не отивам не лекар. В трупата на балета имаме чужденци, които не са от ЕС. Един от тях е от Албания и го заболя кръста, предписаха му процедури с озон. Те се правят по Здравна каса, иначе курсът струва 500 лв. Казват му, че не може да бъде по Здравна каса, при положение че Операта му внася здравни вноски. Казват му от НОИ: „Да не сте ги внасяли. Трябва да мине 1 година, за да получава безплатна здравна грижа”. Една година не трябва да боледува ли?! Или да се върне в Албания, за да се лекува?
- Идат президентски избори...
- Не знам за кого ще гласувам, защото още не са ясни кандидатите. Вероятно става дума за някаква тактика. Ще гласувам за някого, защото ми харесва, а не защото принадлежи към някоя партия. Искам да попитам защо никой политик няма програма за културата?! Разбирам, че е много важно социалното битуване на българина, но на културата не трябва да се обръща гръб. Ще кажа една реплика на Чърчил по време на войната. Започват да правят оръжие и да се претопяват всичко и някой казва, че трябва да се посегне на културата. Тогава Чърчил му отвръща: „А тогава какво ще защитаваме?!”
Интервю на Даниела Николова
