Втора седмица всевъзможни експерти, правозащитници и медии „дъвчат” проектозакона за тероризма, който развързва ръцете на спецслужбите у нас да прилагат „военновременни”порядки спрямо населението като безконтролно подслушване в рамките на три години. Почти 15 години след 11 септември 2001 г и ние стигнахме до дилемата „Свобода или сигурност”.
Именно 11 септември промени драстично законите и мерките за сигурност не само в САЩ, но и в целия свят. Атентатите в Испания, гара Аточа, Лондон и последните в Париж и Брюксел само напомниха на хората, че са безпомощни пред терора, независимо с каква окраска е той.
Спор няма, когато край границите ти бушува война антитерористичен закон е нужен, друг е въпросът в какви размери да се прилагат извънредните мерки, предвидени по него. Или казано по-просто, колко да се ограничи личната свобода на отделния човек, за сметка на сигурността на държавата.
Истината е обаче, че държавата е тотално неподготвена за евентуален терористичен акт и трябва да се молим да на стават атентати у нас като тези в Турция например. И няма закони, които да ни спасят. Защото те ще са следствие, а не причина.
На 18 юли ще се навършат 4 години от терористичния атентат в Сарафово, при който загинаха 7 души и бяха тежко ранени други 35 души. Мишената бяха израелски туристи, пристигащи на почивка в Слънчев бряг. И досега, четири години по-късно, ние не знам кой стои зад атентата. В „обоснованотопредположение” за участие на военното крило на „Хизбула” не бяха посочени сериозни аргументи и доказателства и затова остава само хипотеза.
Как действаха българските служби и какво разкриха заСарафово ?
Месец преди взрива в автобуса на летището, в Кипър бе разкрит подготвен атентат по същата схема като този в Бургас и със същите мишени-израелските туристи. Кипър и Израел изпратиха предупреждения до цяла Европа. Не е ясно дали в България те са получени и не е ясно какво са правили нашите служби по въпроса, но е факт, че атентатът бе извършен у нас.
Нека ДАНС да си направи равносметка. Никой не е застрахован от терора, няма държава, която да се похвали, че се е справила с този съвременен бич. Но превенцията и разкриването на терористичните мрежи са най-важната задача на службите.
Според изнесената до момента оскъдна информация от разследването на трагедията край Сарафово стана ясно, че тримата атентатори са дошли от Полша и Турция, стояли са в България няколко дни, разучили са обекта на атаката и трасетата за евентуалното си оттегляне. И не са били засечени от нашите служби, въпреки фалшивите си документи.
Веднага след атентата в България се изсипаха няколко самолета израелски експерти, агенти на службите и дори свещеници. Според неофициалната информация израелските екипи са „омели” изцяло мястото на взрива и са отнесли със себе си всички веществени доказателства. Докато на българските следователи и антитерористи е наредено да гледат и да чакат.
Снимката от фалшивата шофьорска книжка на взривения атентатор се появи първо в американските телевизионни мрежи в 4 часа сутринта българско време, почти 12 часа след взрива. А фотографията на терориста бе раздадена на българските служби и полицията за разпознаване и издирване на местопребиваването му чак 6 ч сутринта. Защо ?
През цялото време се създаваше впечатление, че българите са обслужващ персонал на израелски и американски следователи и следят разследването отблизо.
Това знак за недоверие към родните служби ли беше или ? При атентата в Сарафово случайността или уплаха на атентатора помогна за ограничаване на жертвите и щетите. Я си представете ако бе осъществен изцяло плана на терористите за взрив в самия автобус и то в препълнения курорт Слънчев бряг.
На 11 март 2004 г на гара Аточа в Мадрид терористи взривиха четири влака, загинаха 192 души, а близо бяха 2050 с ранени. Тогава испанските власти осигуриха специални коридори от гарата през натоварените пътни артерии и хаоса от терористичния акт, за да могат линейките с ранените да стигнат колкото се може по-бързо до болниците. Как си представяте това да стане в София например, където овехтелите коли на „Спешна помощ” едва пъплят по софийските улици. Да не говорим за недостига на кръв и лекарства.
Не е смешно и това е елемнт от националната сигурност. В Бургас ранените бяха спасени благодарение на героизма на местните лекари и изпратените от столицата техни колеги. А и израелците скоропостижно си ги прибраха.
И до момента ние не знаем къде се намират атентаторите и те ще бъдат съдени задочно. За сравнение заловени и осъдени терористи има за всички по-значими атантати и в Мадрид и в Лондон и дори за 11 септември 2001 г.
Това говори само за ниския капацитет на родните служби, които за да оправдаят бездействието си искат да подслушват по три години. Сигурно ще бъде приет някакъв закон за тероризма, обаче кой ще лови терористите си остава друг важен въпрос.
Стефан Ташев
