.jpg)
Телевизиите нарочно не пускат рок, защото рокаджиите имат мнение за всичко и не го спестяват. Натрапва се фалшът, казва музикантът Драгомир Драганов.
Интервю на Васил Василев
Драгомир Драганов е сред създателите на група „Епизод” през 1989 г. Тя е неизменна част от живота му вече цели 20 години. С много труд, а и с помощта на колегите си успява да направи от бандата една от най-предпочитаните музикални марки у нас. Фактът, че в момента албумите им са най-продаваните в България говори за успеха им. Въпреки проблемите с някои медии, които искат да заглушат рока у нас, Драго е оптимист и не се отказва от каузата си. Казва, че няма приятели, които слушат чалга. Женен е, с две деца.
- Защо се провали телевизионното ви участие на 3-ти март по БНТ?
- От БНТ ни се бяха обадили месец и половина преди празника, за да ни поканят. В последния момент обаче ни уведомиха, че няма да ни пуснат. Предния ден им дадохме двете песни, с които трябваше да се представим – „Шипка” и „Батак”. Така или иначе Митко Цонев е много близо до НДСВ, НДСВ пък са много близо до ДПС...Очевидно са решили, че може да разтревожат някого с нашите песни. Оправданието им беше несериозно - „свиваме предаването и не остава място за вас”. Освен това ни се обади човек, от когото очевидно не зависи нищо по въпроса – Хелия Чавдарова от радиото.
Мога да ви дам и още един конкретен пример за подобна случка, отново с БНТ. През 2004 г. подписахме договор с телевизията за излъчване на един наш концерт от НДК. Показаха първата част, а втората я спряха. В нея бяха „Шипка”, „Хайдути” и т.н. В първата бяха „Паисий”, „Борба”, „Море сокол пие”, които не са толкова пряко свързани конкретно с Освобождението. Съответно договорът от БНТ беше скрит и потулен, все едно го е нямало и всичко приключи. Не знам какво им става на тези хора. Може ли в собствената си държава да не можеш да пееш песни по стиховете на националните си поети?! За какво ги спират тези песни?
- Как си обясняваш факта, че телевизиите избягват да пускат рок?
- Рокът е музиката на мислещите хора. Явно телевизиите нямат нужда от тази аудитория. Защото рокаджиите имат мнение за много неща, което почти никога не съвпада с всеобщата лъжа, в която живеем. Освен това никога не го спестяват на когото и да било. Сериали, сериали, сериали и никакви музикални предавания. Да беше отрязан само българския рок, може да се обясни с някакъв нихилизъм, но те не пускат никакъв.
- Следите ли „Мюзик айдъл”?
- Не, не са ми интересни. Ако наистина имаше някакъв резултат от цялата работа, и тези, които го печелят после успеят да влязат и в сърцата на хората, щеше да е добре. Но уви не се случва. Записват им по един албум и до там. След това залязват. Е това ли е идеята за музикален идол?
- Паралелно стартира и новият сезон на „Вип Брадър”. Следиш ли го и има ли всъщност звезди в България?
- Аз лично никога не съм се чувствал звезда и не съм си давал такива квалификации. Това, че ме спират фенове по улицата за автограф, не значи, че си от космоса, а напротив. Стремя се да скъсявам дистанцията с феновете, защото ние правим музиката за тях. България е прекалено малка страна. Общо взето медии и на политическо ниво най-вероятно се стараят у нас да няма звезди, да няма хора с мнение, защото очевидно са неудобни.
- Интересуваш ли се от политика, поддържаш ли добри отношения с някоя партия?
- Вече не. С годините ставам все по-пасивен. През 1989 г. бях страшно активен, през 1996-1997 още повече. Сега нямам желание и сили да се занимавам. Нищо не се променя. Сменят се някакви хора, едни и същи общо взето, само комбинациите са раязлични. Този с онзи, след това идва трети...И нищо, бабите пак бъркат по кофите с боклук.
Що се отнася до партиите, сме в добри отношения с всички, не сме се карали с никого, нямали сме никакви конфликти досега. Канили са ни от всички политически сили на предизборни кампании. Без ДПС, не знам защо. Разбира се имаме си симпатии, но честно казано не знам вокалът ни на кого симпатизира. Политики много не бистрим в групата, гледаме да свирим и да си вършим нашата работа. Правим хубави песни, които хората обичат. Засега нямаме конкретна покана от нито една партия за предстоящите избори. Ако се обадят, ще свирим. Може би от ДПС само не очакваме да ни потърсят.
- Ще гласуваш ли на предстоящите избори?
- Да, но още не съм решил за кого. Обикновено това става в последния момент. Досега единствено не съм подкрепял левите политици и мисля, че това няма да се промени. То е нещо като специално отношение заради годините преди 1989. Тогава трябваше да имаш стабилни хора във властта, за да можеш да свириш рок. Всеки, който искаше да е различен си имаше проблеми с партията. Желанието за рока обаче винаги е било много по-силно от забраните, които налагаха. Не само при мен, но и при много други колеги, които оцеляха въпреки върхушката.
- Тази година „Епизод” става на 20 години. Как ще отбележите юбилея?
- Ще направим празника като хората – с голям хубав концерт. Ще поканим бивши членове, които отдавна не са в групата, ако не са забравили да свирят. Дата все още не мога да кажа конкретно. Искахме да бъде около 5-6-ти юни обаче много лошо взе да съвпада с разни избори. Това не плаши душите наши, няма да се размине концертът.
- С каква музика „проходихте”?
- С хеви-метъл. В началото започнахме да пишем музиката си върху стиховете на Франсоа Вион – френски поет, бунтар. Написал е страхотни стихове. Дори и сега си препрочитам някои негови творби. Миналия век пеехме Вион, този запяхме Вазов, Ботев, наши си творци. Така най-общо може да се раздели историята ни на 2 периода. Не сме търсили това разграничаване, но така се случи. Когато изведнъж ти дойде идеята, няма какво да се обяснява и да се търси причината. Важното за нас е песните, независимо с какъв текст са, да се харесат на хората.
- Вярно ли е твърдението, че сте групата с най-много продадени албуми?
- Вярно е. Аз съм човекът, който се занимава с производството и мениджмънта на „Епизаод”, аз тичам по фабриките, получавам дисковете. Там се знае, хората си казват. Само едно от DVD-тата ни се е продало с над 20 000 копия. Това за България е огромно количество. Тук най-често се появява някой, издава един албум от 300-400 броя тираж, които я се продадат, я не. После този човек изчезва.
Както виждате това, че песните ни са в интернет, както и на всички други, не пречи на продажбите ни. Истинският почитател предпочита да си купи компакт диска. Той знае, че по този начин помага за съществуването на групата. Нашето финансиране е единствено от продадените албуми и направените концерти. Нямали сме никога частни спонсори. И в момента, в който публиката спре да ни иска, „Епизод” просто ще изчезне. Няма да досаждаме на хората.
- Какво ти е отношението към чалгата. Защо спонсорите, за които говориш наливат пари в нея?
- Чалгата си има фенове и явно затова си съществува. Хората, които преди слушаха сръбско, сега слушат чалга. Техните деца също. Освен това медиите в момента толерират попфолка страшно много. И не само в момента, а от няколко години насам. Това е актуалната музика в България, рокът става все повече ъндърграунд, за класическата музика и истинския фолклор да не говорим...У нас липсва реалният пазар. Резултатите от продажбите например се крият. По този начин се манипулира мнението на хората за това, кое е добро и се купува.
Ако това беше нормална държава с нормален пазар и музикални класации, където всяка седмица да се знае колко копия от даден албум са продадени, можи би ситуацията нямаше да е трагична. Тогава ще стане ясно кое е стойностно и кое не е. Сега всички твърдят, че се търси чалгата, но никой не казва колко дискове се продават в жанра. Да излезе някой и да заяви „за един месец сме продали 300, или 300 000 копия от албума на Х”. Разбира се и да го докаже.
Тук излиза някой си от някъде си и казва „този албум е най-търсеният.” А дали е така? Това по света е невъзможно. А и сама по себе си чалгата не е музика. Имам един приятел, който казва, че е достатъчно певицата да знае азбуката, за да стане песента. Като знам колко е трудоемко да овладееш един инструмент с упражнения години наред...А тук излиза някаква жена със силикон, казва азбуката и вече е звезда. То е дори обидно да ни слагат под един знаменател „музикант” с тях.
- Подготвил си самостоятелен албум, изцяло инструментален. Кога ще излезе на пазара?
- Реших миналата година най-сетне да запиша един инструментален албум с по-твърди неща от това, което правим с „Епизод”. Набледнах малко повече на китарата и взе, че се получи. Композициите ще са или 11 или 13, още се колебая. В интернет съм пуснал някои демо версии, коментарите са добри, но в крайна сметка ще видим какво ще каже публиката. Албумът ще бъде представен на 8-ми май в клуб Blue box. Казва се „Alter Ego” или преведено от латински „Друго „аз”, защото това наистина е другото ми „аз”. Вкарал съм повече виртуозност, повече свирене. Има парчета само с акустични китари. Но албумът наистина е изцяло самостоятелен, тъй като съм записал всички инструменти в него.
- Направил си собствено студио в помощ на младите. Какви са наблюденията ти? Провалено ли е поколението?
- О, не, в никакъв случай. Идват млади момчета, които са виртуози. Днес те са доста по-облагодетелствани от нас – имат повече информация от интернет, свирят на хубави инструменти...Като си спомня аз на какви дървета съм забивал – Кремона, Орфей, все български фирми. По-късно разбрах колко много съм се заблуждавал, че имам китара. Но като цяло съм оптимист за развитието на малките. Синът ми също свири на китара, в момента е в музикално училище. Слуша рок, силиконът не го влече.
