Исках да убия човека, който отне живота на дъщеря ми Вероника. А сега се оказва, че ще трябва да го храня. Това каза пред Фрог нюз бащата на убитото момиче Трайчо Трайков, секунди сред като разбра от екипа ни, че ВКС е потвърдил 30-годишната присъда на Илиян Здравков. Ето какво още сподели съкрушения от скръб мъж:
- Г-н Трайков, удовлетворява ли ви присъдата на убиеца?
- Добре е, че поне толкова години ще трябва да лежи в затвора. Това от една страна. Но от друга, този, не бих го нарекъл човек, ще трябва да го храня, както аз, така и цялото общество. През това време детето ми ще гние в гроба. Знам, че каквото и да се случи с него, справедливост няма да има. С това, че се призна в съда за виновен, ни се вързаха ръцете, защото той не можеше да получи доживотна присъда. Такъв е законът. Ако ВКС беше определил по-малко наказание, пак щяхме да сме в капан, нямаше да имаме възможност да обжалваме. В интерес на истината не очаквах ВКС да излезе толкова бързо с решение.
- Вие имахте ли възможност да се видите очи в очи с убиеца?
- Да, видяхме се, но ни държаха умишлено на дистанция от него. Може би се опасяваха, че може да му направя нещо.
- А имахте ли такова желание?
- Първите два дни-да. Исках да го убия. Сега разсъждавам от позицията на времето и мога по-трезво да преценя. Да, и сега съм готов да направя нещо подобно, но ще помисля преди това, дали си струва изобщо да постъпвам така. По принцип съм категоричен, че кой каквото е направил, същото трябва да си го получи. Но той е живо същество. Едно коте като пресече пътя и си викаш, че трябва да го пазиш, да му дадеш шанс да живее. Животното убива, когато е гладно и трябва да оцелее. А Илиян Здравков уби дъщеря ми, защото няма какво да прави. Ей така, за нищо. Искаше да вземе от нея нещо, което тя го нямаше. Има много хора, които вършат престъпления просто така, за да разнообразят живота си. Това най-много ме възмущава. Няма по-цинично нещо от това. Как изобщо на някой му идва на идея да тормози хората, за да се развлича, за удоволствие?!
- Имахте проблеми с гроба на Вероника. Някой се опита да го обругае. Разбра ли се кой е сторил това?
- Не научихме кой опожари гроба на детето ми. Когато видях това, не можах място да си намеря. Гледката беше нетърпима. Проблемите продължават и до днес. Онзи ден установих, че са откраднати соларните лампи, които сме сложили да светят на Вероника. Няма й мартеничките, с които я закичихме за Баба Марта. Полицията нищо няма да направи. Просто тичам и оправям нещата веднага. Друго не мога да сторя. До 1 година от убийството успях да задържа жива паметта й. Сега лека полека всичко затихва. Знам, че споменът за нея ще замлъкне. Само ние ще си я носим жива в сърцата. И така ще е винаги.
- Тя имаше приятел, близки, познати. Обаждат ли ви се поне да ви чуят?
- Докато се навърши една година, звъняха. Сега вече никой не се сеща за нас. Останахме си сами с Вероника. Всеки си хваща пътя. В живота е така. Не ми се иска, но няма какво да направя. Дори нещо повече сториха някои. Наскоро прочетох в жълт вестник, че съм дал интервю, а нямаше такова нещо. Бяха си го измислили. Обадих се и помолих за опровержение. Обещаха да го пуснат, но не го направиха. Какво да си мисля, след като някой е способен да се подиграе с болката и страданието ни?!
- Поне в следващите 30 години няма да чувате за Илиян Здравков, защото ще е зад решетките.
- Не искам изобщо това лице да съществува. През 40-годишния си живот, 26 години е прекарал в затвора. Това означава, че за толкова време той изобщо не се е поправил. Ще мине време и нещата ще се променят. Ще се роди нов цар, партия, идея, ще променят закона и хоп- амнистия. Ще вземат да го пуснат. От това най-много ме е страх. Защото съм убеден, че оттам, където убиеца на детето ми отива, трябва да излезе мъртъв.
Интервю на Катя Илиева
