КИРЯК ЦОНЕВ
През последните дни публичното пространство се изпълни с нови сензациозни инсинуации, които поставиха пред българското общество редица по-рядко реални и много по-често просто измислени проблеми. Сред тях на предно място бе размахано отново, за кой ли път, заплашително зеленото знаме на исляма, което, ни повече, ни по малко, отново бе поставено едва ли не като първа опасност за обществения ред и националната сигурност. Интересен факт е, че подобни кампании се разгръщат обикновено именно в периоди, когато страната се готви за поредните парламентарни избори. Те сякаш предварително са нагласени така, че да подготвят почвата, която да насочи избирателите в полза на една или друга, във вреда на една или друга политическа сила.
Дали авторите на подобни „факти” вярват искрено в тяхната истинност или са им внушени от определени политически сили, гонещи своите тесни користни интереси чрез безобразно интересчийско експлоатиране на искрената честност на техните разпространители чрез изкуствено раздуване на определени аспекти в тях, е друг въпрос.
Отново, за кой ли път, в центъра на вниманието е поставена нещастната женска „мюсюлманска” забрадка, която изведнъж отново се превърна в заплаха за обществото. Разбира се, размахващите подобна заплаха просто забравят историческия факт, че всички наши баби, независимо от религиозната им принадлежност (не говоря за партийна), са носили, а някои продължават за носят забрадки (разходете се из селата около София, не по-далече, и вижте прочутите бабички, които в прословутата реклама правят баници от готови кори! Защо никой не тръгна на кръстоносен поход срещу тях, а острието се насочи срещу нещастните нищо неподозиращи помакини из Родопите, които открай време си ходят така!)
И интересен факт е, че в подобни „мероприятия” се намесват веднага висши държавни органи, че пресата се изпълва с голословни обвинения, че на прицел застава тази или онази личност, която по своята същност е обикновено една политическа нула от „местно значение”. И винаги всичко завършва с някакво глупаво фиаско. И то не за друго, а защото самите организатори не могат реално да отговорят на въпроса – с какво конкретният факт е заплашил държавната сигурност до степен, че да се стига до тази дандания и глупава безсмислена пушилка до небето. Просто защото самото понятие е поставено изкуствено зад една непрогледна димна завеса, която дава възможност на всеки примитивен лаик, присвоил си едностранно правото да се нарича „политик”, (а май политици у нас стават преди всичко провалили се некадърници от други специалности!), да я тълкува по своему. Да не говорим за тъй наречения елит, който, с малки изключения, както показват редица замотани в изкуствената казуистика на българските магистрати, съдебни процеси, е просто бандитската измет на българското общество, чието място е не на телевизионните екрани, а просто зад решетките.
Липсата на ясна концепция, определяща стратегическите цели и насоки на българщината, на българския патриотизъм и, произтичащите от тази концепция определение на българската държавна сигурност дава възможност, както показва практиката, на всеки доносник да вгорчи живота на всеки честен гражданин в голословното обвинение, че е заплаха за държавната сигурност. И ако този голословен донос може да доведе до личната трагедия на един чужденец, каквито случаи не са един или два, да разруши трайни семейства, да раздели бащи от деца, без да има реална причина за това, а само недоказани и недоказуеми обвинения, което в крайна сметка да доведе до екстрадиране на нещастния чужденец, само защото е мюсюлманин, за българина въпросът стои по друго яче.
За всички трябва да бъде ясен един факт. Както и да го въртят някои, България е двурелигиозна нация. Ислямът съществува така, както и християнството. Той е историческа категория, която не може да бъде голословно отричана. Хвърлянето на вината за световния тероризъм върху исляма, обявяването на „война на тероризма” може да е простимо на един политически полуграмотен (слава богу, вече бивш!) американски президент, но то не е простимо на хора интелегентни или поне претендиращи да са такива, претендиращи да са специалисти, поне в своята област (защото в България „специалистът по всичко” е познат от времено на покойния Апостол Карамитев и неговата „роля”, за съжаление расте – само слушайте безкрайните тъпи телевизионни обяснения на нароилите се политически коментатори, които са наистина „специалисти по всичко”, стига хонорарите да са достатъчно солидни!)
Липсата на истинска задълбочена компетентност води до гафове, които могат да доведат до опасни последици. Търсенето на някаква вина неизвестно за какво у исляма говори за примитивизъм, за дълбоко непознаване на тази религия дори сред хора, които по силата на своите компетенции са задължени да го познават. Говоря не само за „органите”, които продължават да съществуват под една или друга форма и да се бъркат в личния живот на хората, опитвайки се да наложаг тякакни свои „норми”, а и за полуграмотните ислямски религиозни дейци, някои от които може да знаят Корана дори наизуст, но не разбират нито дума от дълбокия философски смисъл на арабското му съдържание. Не говоря за политиците, чийто примитивизъм в това отношение е далеч от всякаква най-елементарна критика и които за съжаление привличат с глупавите си лозунги маси, симпатизиращи на примитивния популизъм на псевдонационалистическите им лозунги.
При това да си спомним последиците на позорния прибързан и дълбоко погрешен и дори престъпен в основата си възродителен процес, до дълбоките последици от него, които разцепиха българското общество до степен, от която то още дълго време няма да дойде на себе си. И дали въобще някога ще дойде?
Все пак въпросът съществува и той не бива да се игнорира. Съществува ли опасност в България от ислямистки екстремизъм, такъв, какъвто е известен в Ориента?
Да се отича голословно тази опасност би било грешка. Във всяко общество могат да се намерят крайни екстремистки елементи, които при определени условия могат да излеят разбиранията си в крайни форми и дори да намерят последователи. Нека напомним, че гражданската война в Ливан бе предизвикана от неколкостотин души, които успяха да я превърнат в безсмислена трагедия за цялото ливанско общество и да разрушат една процъфтяваща държава. Да не се връщаме към ексцесиите в Босна, Косово и т.н., които се изляха в една безмилостна национално-религиозна чистка, жертва на която станаха хиляди хора от двете страни на сблъсъка, както мюсюлмани, така и сърби, хървати и т.н. Винаги в едно общество могат да се намерят заинтересувани кора, които в името на политическите си, а и материални, интереси да жертват хиляди свои последователи, върху чийто черепи после да градят политическото си бъдеще и икономическото си процъфтяване. Всяка крайност, всяко бъркане в религиозно-националните въпроси с мръсни пръсти, може да доведе до неочаквани усложнения. Именно това в България не бива да се допуска, именно то е заплахата за националната сигурност, която може да бъде нарушена при определени условия, поради незнание, а може и умишлено, именно от онези които са призвани да я защитят. А националната сигурност за България – това е запазване на националния мир, който е постигнат с толкова труд! Експлоатацията на този лозунг от една или друга политическа сила за тясно користни интереси, е реалната опасност за страната ни и тя трябва да бъде пресичана още при всеки зародиш.
Българските мюсюлмани са част от българското общество! Всеки опит те да бъдат отблъснати от него, да бъдат показани като чуждо за него тяло, води до по-нататъшно задълбочаване на и без това разкъсаната от политически и криминални престъпници нация, до ненужно озлобяване, до засилване на и без това засилващото се деление на обществото, в което класовото разцепление не е марксическа измишльотина, а факт, който тежи все по-тежко върху гърба на обикновения българин. А когато към него се добави религиозното и дори националното деление – картината може да се превърне в трагична шекспирова сцена.
Трябва ли да се допуска това чрез изкуствено нагнетяване на обстановката с ненужни изсмукани от пръстите „опасности”, чрез които някои просто се опитват да покажат, че не напразно вземат солидни заплати за сметка на грабителския данъчен десятък – нека да напомним, че преди малко повече от век именно подобен десятък, разпределен „справедливо” между бедни и богати, доведе до кървавите бунтове в Шабла и Дуранкулак!
