Дългоочакваното решение на Конституционния съд, свързано с въпроса може ли акционерите на една банка да обжалват решение за отнемане на лиценза, е факт. От съдържанието му се вижда че решението е политическо и юридическата аргументация не е съобразена с основното право на собственост и съответните механизми за защита, които следва да осигури държавата за нейното опазване.
Решението е подписано с три особени мнения –Константин Пенчев, а също и Георги Ангелов (преди съдия във Върховния административен съд) и Таня Райковска (преди заместник-председател на търговското отделение във ВКС). Те считат, че атакуваните разпоредби накърняват правата на акционерите, поради което са противоконституционни.
Мотивацията на особените им мнения съвпадат със съвсем прясното решение на ЕСПЧ от 2 юни 2016 г. по друг банков фалит от 2004 г., обръща внимание юристът Даниел Божилов от НПО „Ние, Гражданите”. „Недопустима намеса на прокуратурата в управлението на банка, липса на процедурни гаранции в производството по отнемане на банков лиценз, непризнаване на правото на акционерите да участват в производството по несъстоятелност на финансова институция. Тези тежки констатации прави Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) днес по делото на фалиралата преди повече от 10 години Международна банка за търговия и развитие (МБТР)“ – това са основните констатации на ЕСПЧ.
ЕСПЧ обявява, че в случая с отнемането на лиценза и несъстоятелността на МБТР, започнал през 2004 г., са нарушени два текста от Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи и протоколите към нея, гарантиращи правото на всеки мирно да се ползва от собствеността си и справедлив съдебен процес.
Много от разпоредбите в българското законодателство, довели до погазването на конвенцията в казуса с МБТР на практика продължават да съществуват и днес, вкл. и с настоящото решение на КС тези порочни и незаконни практики бяха препотвърдени.
От мотивите се установява, че КС е пропуснал да се запознае с това решение. А време за това е имало достатъчно. Какви са причините обаче да не го направи?
Всъщност освен поредното решение на ЕСПЧ настоящите мотиви на КС противоречат и на многобройни решения на Съда на Европейския съюз, който многократно е имал възможността да се произнесе, че квестори и синдици в подобни случаи са еманация на държавата и държавни органи. Предвид твърдението на КС, че само те имат правен интерес да обжалват решение за отнемане на лиценза, се явява правен абсурд и оставя безконтролно решението на държавния орган БНБ. Това е така, защото Държавата няма да обжалва актовете на Държавата, подчерта Божилов.
За съжаление от практиката на КС в последните години се затвърждава впечатлението, че този орган е вече прекалено политизиран и решенията в него се взимат по политически причини, а не както би следвало да се базират единствено и само на принципите на правото и справедливостта. Това все по-сериозно изкарва на преден план необходимостта от задълбочена реформа в цялата правосъдна система, като в тази реформа следва да има отражение и политизирането на КС на РБ. Защото в този вид неговото съществуване се обезсмисля и той не може да изпълни основната си функция да бъде гарант на правовата държава и законността.
