От тракийската писменост 7000 г. Пр. Хр. се развиват Линеар А, Линеар Б, Финикийското, Фригийската, Етруското и Иберийското писмо.
Ренета Джунова и Мила Салахи посвещават последните 6 години в проучване на световните писмени знаци. Макар да не са учени, двете жени имат изключително задълбочени познания в няколко клучови области, владеят редки езици и имат достъп до древни артефакти. Посвещават живота си на разгадаване на тайната на древното тракийско писмо.
Първоначално запленени от Древния Рим, те отиват достатъчно далеч, за да направят връзка между древните цивилизации и тракийските им корени. Проучването започва с разглеждане на всички исторически извори и научна литература за траките. Двете откриват грешките, допускани при преводите и множество разминавания в датировките, като използват свой уникален метод, базиран на съпоставката между три езика (български, албански и бохарски (езикът на коптите, християните в Египет, който до днес остава загадка дори за египтолозите, но едно е общото мнение, че е дошъл от Крайбрежието).
Те правят пробива си през бохарския, който е непознат за учените у нас. Пръв за приликата между тракийския, българския и бохарския говори Стефан Гайд. На това негово прозрение стъпват двете изследователки и проверяват теорията му, като за тази цел лингвистът в групата научава бохарски.
Години по-късно се оказва, че българският език е развитият през хилядолетията тракийски, но има липсващо звено, което се обяснява с произхода на самата писмена система на траките. Техните руни са залегнали в украсата на неолитните съдове. За това им помагат трудовете на Хенриета Тодорова, Богдан Николов и Петър Детев.
На по-късен етап от изследването става ясно, че т.нар. прабългарски руни са развити тракийски, запазили се като свещено писмо до 10 в. С помощта на известните звукови стойности и надграждане от тяхна страна успяват да разработят съвършено нов, но безпогрешен метод за превод. Това личи от самите преводи на многобройни артефакти от цял свят, в които информацията взаимно се засича и потвърждава с вече известни исторически факти.
Преходът от геометрична орнаментика към писменост откриват в глинената плочица от село Точиларе, подарена на проф. Румен Овчаров от анонимен колекционер. Преди тях по нея са работили Стефан Гайд и Георги Стоянов. Според Гайд там се крие пасаж от известната египетска Книга на мъртвите, а Стоянов залага на идеята за логограми и календар с позициониране.
