Париж, моят, вашият, нашият Париж на радостта от живота не може да бъде победен! Никога и от нищо! Защото е град, в който хората, гълъбите и тревите се ...обичат! Колко хубаво е казано: ”Полунощ е. Половината Париж се люби с останалата половина”, заявява за Фрогнюз известният писател Димо Райков, който живее във френската столица...
Да, думите вече са излишни. Да се поспрем. И да подишаме Париж... Тази глътка благословен въздух ни е дадена от Всевишния - и то само сега, и то само и специално за нас. Да не я пропускаме. Дишайте! Който е чел моите "парижки" книги, знае какво означава наименованието "Шан-з-Елизе" - "място, избрано от боговете". Да, днес ние, все още живите днес, сме "избраните от боговете".
Ето, Стефани, една млада и мургава жена, ранена в атентата на любимия стадион и останала за цял живот саката, показва билета си от злополучния мач Франция-Германия, после вдига и друг билет, този от мача-празник Франция-Румъния. И тръгва сакатото момиче, подпряно на патериците си...С очи, огрени от блясък и оня огън на тръпката, че си жив... Да тръгваме и ние. Париж ни чака! Един месец радост от живота, един месец в плен на футболната магия, казва още писателят.
