Документален филм за писателката с премиера в София
Все някой от забързаните минувачи по ул. «Раковски» трябва да е забелязал, че на завоя към площад «Славейков» над един от входовете отскоро има барелеф. Между провисналите кабели и шарените реклами на пръв поглед се губи тясната плоча с надпис: «Тук живя писателката Яна Язова 1912-1974» Над него красиво и силно женско лице с тънка усмивка съзерцава минувачите.
Това е един от най-внушителните скулпторни портрети, които могат да се видят на открито в столицата. Негов създател е Александър Хайтов. Извайването на портрета от парче глина до оформянето на характера е част от сюжета на документалния филм «Две или три неща, които знаем за нея».
Според авторката му Люба Кулезич това е голямата полза от близо двегодишните усилия проектът да бъде финансиран и завършен. Националният филмов център отпуснал твърде скромна субсидия за него. Не е ясно и дали БНТ ще пожелае да го излъчи. Люба Кулезич си заслужи неприязънта на сегашните шефове от националната медия с критични отзиви за програмната и финансовата й политика.
Но продуцентката Галина Тонева от «Гала филм» твърдо застанала зад идеята кинообразите да проговорят за невероятната съдба на Яна Язова. Упованието на екипа било фактите да надделеят над умишленото мълчание и булевардните сензации, кръжащи около името й.
Един от операторите на документалния филм за Яна Язова Иван Тонев снима поставянето на барелефа й на ул. "Раковски" 161
Кметът Бойко Борисов и Столичният общински съвет подкрепили желанието на авторката и продуцентката да се постави паметна плоча с барелеф на входа на кооперацията на ул. «Раковски» 161. Там, в малко жилище на втория етаж през август 1974 г. умряла при неизяснени и до днес обстоятелства авторката на романа «Левски». Три месеца никой не потърсил 62-годишната самотница, която единствена се осмелила да създаде романов текст за Апостола на българската свобода.
Тринадесет години след смъртта на една от литертурните ни звезди преди 9-ти септември 1944 г. изследователят Петър Величков открил черновите на трилогията «Балкани» в Централния държавния архив. За пръв пъг романът за Левски видял бял свят през 1987 г. Издателство «Български писател» го отпечатало поради липсата на друг готов текст за юбилея на Дякона.
Оттогава до наши дни продължава мъчителното завръщане на Яна Язова в българската публичност. То е придружено от ехото на грозни вестникарски скандали. Те допълнително обричат фигурата й на маргиналност и подпомагат предишното й безгласно изтласкване от литературата. Булевардната преса на прехода раздуха без всякакви доказателства клеветата, че Николай Хайтов е откраднал веднага след смъртта на Язова оригиналния ръкопис на романа за Левски. Канел се да го издаде от свое име. Така злословели слуховете, когато из литературните кафенета се разчуло, че забравените чернови излизат от тъмнината на забравата.
Със своя барелеф на Язова синът на Хайтов Александър символично слага край на фалшивата легенда, която опошлява посмъртно образа й. Изключителната духовна връзка между писателката и нейния литературен създател проф. Александър Балабанов също е обект на булевардната мълва до днес.
Според киноесето на Люба Кулезич обаче спекулациите из жълтата преса допълнително обричат паметта за Язова на забрава. Във филма й драмата на ненадминатия дует е преразказана накратко, но изобретателно и правдиво.
За първи път в него излизат на екран кадри с проф. Балабанов, заснети през 1942 г. по време на визитата на наша културна делегация в Будапеща. За щастие Българската национална филмотека съхранява рядката кинохроника във фондовете си. Именно покрай търсенето на материали за филма става ясно, че рамо до рамо с Елин Пелин на старата лента е запечатан един от най-популярните общественици и творци на довоенната епоха.
Авторката на "ДВЕ ИЛИ ТРИ НЕЩА, КОИТО ЗНАЕМ ЗА НЕЯ" обаче няма претенциите на откривател. Тя счита, че нейният четвърти документален филм е само абзац от недовършения български разказ за таланта като изразител на духовна несломимост и независимост.
Лентата е жест на почит към творчеството на Язова, създавано в отшелничество след фаталната дата 9-ти септември 1944 г. Тя се оказала повратна както за българската история, така и за нейният личен писателски мироглед.
Цели тридесет години Яна Язова превръща мълчанието във версия на българското несъгласие с политическия диктат над творчеството. Тя скъсва рязко с предишната си популярност. Пише всеки ден с ясното съзнание, че не може да публикува, защото не може да се примири с политическия слугинаж и конформизма.
Тази непреклонност е голямо нравствено събитие за българската култура, поставена под похлупака на идеологията, конформизма и цензурата за десетилетия. От тук се ражда националният вариант на явлението "литература в чекмедже". В него се крие неизследваната тайна на новия български роман. Трилогията "Балкани" /романите “Левски”, “Бенковски”, “Шипка”/ преосмисля с невероятна епическа храброст народната съдба от Априлското въстание до Освобождението. «Балкани» и до днес е неразгадан и недооценен апокриф на паралелния художествен живот.
Романът "Война" се оказа литературното събитие на 2002 г. - години след написването му в състояние на вътрешна емиграция. Но и той потвърди наличието на неразкрити тайни в наследството на писателката. То е било прочистено от невидима ръка веднага след смъртта й. От запазените в ЦДА чернови става ясно, че Яна Язова с години е изграждала конструкцията на гигантски разказ за българския исторически прелом непосредствено преди и след 1944 г. Той е уникален акт на правдивост в сравнение с пропагандно налаганите представи за писателя като рупор на властта.
Филмът се позовава на малкото останали живи свидетели на отшелническия период от творчеството й до мистериозната й смърт в самота. Литераторите Петър Величков, Михаил Неделчев и Цвета Трифонова задочно кръстосват шпаги и версии за участта на този изключителен характер, закален в мълчалива война с диктатурата над свободния дух. За първи път виждат бял свят факти за пропъждането на Язова от официалната литературна сцена и приживе, и посмъртно.
Премиерата на „Две или три неща, които знаем за нея” е на 16 април, четвъртък от 19 часа в кино „Одеон”. Входът е свободен. Frognews.bg
