Вижте блясъка в очите на Румен Овчаров след съобщението, че ще плащаме над половин милиард евро на Атомстройекспорт и ще ви стане ясно, защо сме посрещали с хляб и сол и „синеоките рицари”, и руските рубашки. Умеем да сме раболепни.
Има една порода кучета – пудели, които се славят с добър интелект, но са готови на всичко за бучка захар. Със захарчета в устата пък част от политици ни дадоха своя принос за успехите на чужди служби и интереси у нас. Лесно, подличко и доходно. Политици тип пудели съществуват открай време. Британският депутат Джордж Халоуей нарече президентът на Франция Франсоа Оланд и британският премиер Дейвид Камерън „пудели” на САЩ, затова че безропотно приели санкциите срещу Русия, предложени от Вашингтон. Журналист от БиБиСи нарече пудел на Буш премиера Тони Блеър за политиката му по отношение на войната в Ирак.
Ще припомня, че Овчаров представлява интересите на държавата в надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим”. Представлява държавата, но злорадства, когато същата тази държава трябва да плаща за нещо, което негови другари и самият той са забъркали. Той бе министър в правителството на Сергей Станишев, когато се решаваше за АЕЦ „Белене”, но и двамата не направиха кой знае колко, за да почне строежът на атомната централа. В същото време СРС-та на телефонни разговори показват какви сочни захарчета са лапкали избрани другари покрай проекта.
Някъде по това време австрийските и румънските специални служби заснели български министър във Виена. Той обаче не провеждал важни срещи от интерес за България, а зареждал банковите сметки на децата си.
Негов колега от кабинета пък бил сниман по време на неформална среща с един от босовете на сенчестия бизнес у нас. Пак във Виена.
Виенски кифлички, виенско кафенце, виенски сметки - ех, живот...
Станишев е получил доклад и снимки за въпросните камаради от върхушката на БСП. Но не предприел санкции, за да не падне авторитетът на страната. Тайните и задкулисието обаче не вдигат доверието. Обратно – рано или късно.
Двамата ексминистри сега тържествуват по медиите за решението на арбитражния съд да платим стотици милиони на Росатом, част от която е Атомстройекспорт. Радват се сякаш са спечелили от лотарията. В руския бизнес и служби наричат готовите да угодят на всяка цена хора „шлюхи”. Ползват ги, но не ги харесват. (Для добывания своих целях в ход пускается все: насильственная гибель людей путем организации несчастных случаев, самоубийств, смерти от естественных причин, компрометация, подкуп, подсылка провокаторов, в том числе из числа друзей и близких, дезинформация, отравление, разорение, поджоги, пытки, бичевания, издевательства. Борис Зякин, „Краткая история военной разведки России”.)
„Насладете се, моля ви се, как тези политически проститутки (Каменев и Зиновиев) ни предоха”, възкликва Ленин по време на Октомврийската революция. Същото определение (шлюхи, проститутки) получават публично германският канцлер Шрьодер и френският президент Ширак през 2003 г. Дава им го американският конгресмен Том Лантос за „лицемерната политика спрямо войната в Ирак”.
Така че не сме първи, но сме достатъчно усърдни...
Друг доволен от арбитражното решение пък подскачал от радост, защото щял да си покрие дълговете от хазарт и отново да клечи край рулетката всяка вечер. Вместо до жена си.
Румен Овчаров не пропусна да иронизира бившия икономически министър Добрев, който твърдял, че АЕЦ „Белене” не ни трябвала. Нескрит сарказъм имаше и предложението му атомното оборудване за АЕЦ „Белене“ да бъде инсталирано в Банкя.
Интересно, ако Бойко Борисов реши да прояви същото чувство за хумор, дали Овчаров няма да се раздели със сладката длъжност в „Лукойл Нефтохим” за нула време? И да се прости с една от най-високите заплати в държавата. И въобще дали някога някоя специализирана институция ще разкрие мистерията около любовните връзки между Лукойл – България и швейцарската „Литаско” и тяхното влияние върху цените на петрола у нас?
Редно е да припомним, че тендер за строителството на АЕЦ „Белене” бе обявен през 2005 г. и бе спечелен от Атомстройекспорт. Производството на съоръженията е утвърдено на 29 ноември 2006 г. Цели три годни след това кабинетът „Станишев” не прави дори крачка в посока на строителството на централата. Което обаче не попречва да се усвоят десетки милиони покрай проекта.
С шлемове в енергетиката обича да се хвали Георги Първанов. Президентът-авджия непрекъснато изтъква заслугите си в тази област, но не обелва и дума за провалите, корупцията и мафиотските лобита в ядрения сектор. Шест правителства, според него, били виновни, само той на бял кон. А защо мълча докато потъваха милионите в дупката край Дунав? Да не би, защото и край него се навъртат доста пудели и шлюхи?
На пуделите много им се иска да изглеждат като лъвове. Само топирана прическа обаче не стига, трябва и сърце...
През 2013 г. Едвин Сугарев пише: „Документираните чрез СРС интереси на Красимир Георгиев в областта на енергетиката се разпростират в много направления: строителството на АЕЦ “Белене” и по-специално разпределянето на дейности между изпълнителя Атомстройекспорт и подизпълнителя – френската “Арева”, доставката на ядрено гориво и оборудване за АЕЦ “Козлодуй”, договарянето на бъдещи доставки на ядрено гориво и за “Белене”, договарянето на доставки на природен газ, доставките на енергийни компоненти и за трети страни (Украйна например), задгранични трансфери на електроенергия (най-често съвместно с друг един енергиен олигарх, специализирал се в тази дейност – Богомил Манчев). Не на едно място провежданите от него разговори засягат и темата за плащане на комисионни – както за него, така и за трети лица, от които зависят някои решения. Разбира се, в повечето случаи той проявява нужната предпазливост и изпозва само намеци и кодирани фрази, но в няколко случая се говори съвсем откровено за конкретни суми, проценти и начини на плащане.
Безспорно най-голям интерес представлява казусът с АЕЦ “Белене”. Няма – и не би могло да има каквото и да било разумно обяснение за това как един човек без каквато и да била официална позиция се оказва пряко замесен в договарянето на най-мащабния енергиен проект в новата история на България, от който до голяма степен зависи и националната сигурност на страната, както и нейните геополитически позиции. При това Красимир Георгиев участва не като експерт или консултант, а като неофициален преговарящ, който предлага “схеми” и варианти – и договаря подборности по проекта, посочва определени фигури, които са удобни да се включат като контрагенти, определя участието на официалните лица при неговото оповестяване, както и формите за неговото финансиране – в размер на милиарди евро.
Ето няколко характерни примера в това отношение. В разговор 286 например Красимир Георгиев води разговор със Стани (най-вероятно Станислав Георгиев, ядрен експерт, тясно свързан с БСП, изпълнителен секретар на “Български атомен форум”), с който споделя дословно следното: “Можеш да им кажеш, че това са подготвителни за съгласуване между големите началници и ние двамата изпълняваме тази роля тук, те там изпълняват с тяхното ръководство там. Идват, говориме, съгласуваме с министъра, връщат се, съгласуват. Ние двамата ще бъдем официално при тях като контрапартньор.”
Дори тази малка част от договорките в задкулисието показва нечистоплътността на някои от участниците в процесите около АЕЦ „Белене”. Имаше някакви опити държавното обвинение да разрови този корупционен кошер, но бързо се отказа. Останахме с усещането, че по-скоро е извършван рекет, отколкото е била търсена истината.
Несериозно звучи и тезата, че руснаците искали 1,2 млрд евро, а са ни "одрусали" само с половината. Това не е печалба и не трубва да се описва като такава. Нужен е сериозен анализ и разследване на прокуратура, ДАНС, разузнаване и пр., за да се изкарат виновните и тези, които захлебиха милиони.
Атомстройекспорт и Росатом са в правото си да преследват своя интерес. Въпросът е как да защитим нашия, когато пудели продължават да тичат подир захарчетата. Решението е да бъдат подложени на принудителна диета, но дали има желаещи да го направят?
Владимир Копейкин
