Европейският съюз продължи с още една година санкциите срещу Русия, въведени заради анексирането на Крим.
ЕС продължава да осъжда незаконното анексиране на Крим и Севастопол от Руската федерация и остава ангажиран с пълното прилагане на своята политика на непризнаване, се припомня в решението на представителите на правителствата в Брюксел.
Този пакет от санкции е различен от тези, свързани с руската подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна. Продължените автоматично днес ограничителни мерки се прилагат спрямо лица и фирми от ЕС, които преди анексията са действали на територията на Крим и Севастопол, съобщи БНР.
Откакто Кремъл ги обяви за руска територия, ЕС забрани оттам да се внасят стоки, да се правят европейски инвестиции, да се предоставят туристически услуги, износ на някои стоки и технологии в секторите на транспорта, телекомуникациите и енергетиката и свързани с търсенето, проучването, и добива на нефт, газ и минерални ресурси. Решението за санкциите се взима единодушно от 28-те държави от ЕС.
Междувременно руският президент Владимир Путин заяви, че е готов да осъществи контакт с Европа, за да подобрят отношенията си, влошени след украинската криза, съобщава "франс прес".
Той обаче е на мнение, че Западът е виновен за техните охладени връзки. „Ние не таим лоши чувства и сме готови да се свържем с нашите европейски партньори, но очевидно това не може да бъде едностранен процес“, заяви руският държавен глава по време на Петербургския икономически форум.
Той също така посочи, че въвеждането на санкции срещу Русия заради Украйна е причинило сегашния „колапс“ на отношенията. Геополитическото напрежение в света, чието възникване е свързано с икономическата неопределеност, може да се засили и дори да бъде изкуствено провокирано, предупреди Путин.
