В интернет бе пуснат най-мащабният проект, посветен на испанския писател Мигел де Сервантес по случай 400-а годишнина от смъртта му. Проектът „Пътищата на Сервантес“ се появи благодарение на сътрудничеството на Гугъл и министерството на образованието, културата и спорта на Испания.
В него са включени стотици архивни документи, фотографии и видеоматериали. На страницата може да се правят „виртуални разходки“ по местата, свързани с името на най-известния испански писател. Всеки желаещ може да се запознае с наследството на Сервантес на g.co/LasRutasDeCervantes. Макар наследството на писателя да се изучава вече четири столетия, животът му и досега е обгърнат от много тайни, а около самия автор на най-известното произведение на испанската литература “Хитроумният идалго дон Кихот де ле Манча” витаят легенди и митове. Достоверно известно е, че Сервантес се е родил през септември 1547 г. в Алкала де Енарес, недалеч от Мадрид . Една от главните туристически забележителности на града е „домът на Сервантес“. Фактически самият дом, където бъдещият писател е видял бял свят, не е запазен. Точната рождена дата на писателя също не е известна. Прието е да се смята, че Сервантес е роден на 29 септември, но това е само предположение. Знае се е, че е кръстен на 9 октомври в църквата Санта Мария в Алкара де Енарес. Къщата, където е умрял писателят, се е намирала на улица Леон и Франкос. През 1833 г. собственикът решава да я събори и да построи нова сграда. Крал Фернандо VII се опитал да спре събарянето, като купи дома за сметка на държавата, но получил отказ. В резултат била построена нова сграда, на партера на която сега има магазин за обувки. Табела указва, че на това място се е намирала къщата, където е починал Сервантес. Дълго време не бе известно къде е погребан великият испански писател. Едва през март 2015 в криптата на манастира де лас Тринитариас в центъра на Мадрид бяха намерени останките на Сервантес и съпругата му. Това бе потвърдено от ДНК изследвания. Останките бяха препогребани в църквата Сан Илдефонсо на манастира през юни м.г., а на мястото поставена паметна плоча: „Тук почива Мигел се Сервантес Сааведра 1547-1616" и цитат от неговото произведение „Странстванията на Персилес и Сехисмунда“: „Времето минава, силите отслабват, надеждите умират, а желанието да живея остава най-силното ми желание.“
Единственият запазил се дом, където действително е живял Сервантес, се намира във Валядолид. Там писателят е завършил знаменитата си книга за похожденията на странния рицар на печалния образ, публикувана в началото на 1605 г. Смята се, че Сервантес и Шекспир са умрели в един и същи ден – 23 април 1616 г. Именно заради това любители на сензациите търсят някаква необичайна връзка между двамата велики класици на световната литература – например дали е било възможно някога да са се срещнали. Не – те никога не се срещат. Сервантес едва ли е чел Шекспир. Но затова пък Шекспир е бил запознат с творчеството на Сервантес – това е доказано. В основата на загубената пиеса на Шекспир „Карденио“, играна през 1613 г., е залегнала историята на Карденио и Лусинда от „Дон Кихот“ на Сервантес, английският превод на която се е появил през 1612 г. Но и по повод датата на смъртта на Сервантес има разногласия. Писателят по-скоро е починал на 22, а не на 23 април – смятат историците, цитира БГНЕС.
