Аналогията е заимствана от заглавието на Даниел Дж. Голдхейгън Доброволните палачи на Хитлер: Обикновените германци и Холокостът /„Hitler's Willing Executioners: Ordinary Germans and the Holocaust”, Daniel Jonah Goldhagen/
В анализа си на Холокоста, при който през 1941г. Хитлерова Германия започва да убива цялото еврейско население - мъже, жени и деца, и до 1944 г. успешно се справя с тази задача, убивайки 6 от 7-те милиона от тях, авторът дава отговор на една от големите загадки на 20 век - как е възможно правителството на цивилизована държава, каквато е Германия, да прокара политически и да извърши „успешно” кошмарното масово убийство на милиони евреи. Загадката всъщност почива върху официалните твърдения, че геноцидът е извършен по желанието и политическата воля на тесен кръг от вманиачени нацисти, а не по волята на съвкупния германски народ, гражданите на който били антисемити, но не и убийци. Освен това, убийствата били извършвани по индустриален начин, но далеч от очите на нацията и от ограничен кръг от хора, заразени с хитлеровата идеология.
Анализът се опира на фактите и изводите, че кръгът от запознати със зловещите убийства съвсем не е бил тесен, че не е имало и едно германско семейство, което да не е имало роднини в СС войските и армията, да не е виждало изкарването на евреите от домовете им, товаренето им в камиони и влакови композиции на път към концентрационните лагери и газовите камери, проектирани и построени от германски инженери и строители. Тоест, убийствата са били известни и приети от целия германски народ, дори назначаваните на работа в концентрационните лагери са убивали с желание и дори са получавали удоволствие от работата си. Холокостът, според Д. Голхейгън, е политическо, а не социално явление и отговорността за него далеч не се носи от ограничен брой разпознаваеми политически и военни дейци, а от германската нация като цяло.
Каква е връзката между „Хитлеровите доброволни палачи” и състоянието на гражданското общество в България?
НПО „Ние, Гражданите” възникна спонтанно от общността на проблемите, възникнали при и след фалита на КТБ, свързани с ограбването на голяма обществена група. Обединихме усилията на различни хора от различни професии, градове, държави да научат истината за това, което им се случи, да получат справедливост и парите си, за чиято сигурност гарант би следвало да е БНБ. Две години воюваме с всички цивилизовани и законни средства срещу грубото дискриминационно отношение към нас, превърнало се в нелицеприятна практика на БНБ, ФГВ и назначените от него и министъра на финансите /правителството/ председател и синдици. Воюнаме срещу правителството и Народното събрание, преизбрали арогантно за подуправители на БНБ екзекуторите на КТБ и разполагащи щедро с парите на кредиторите на КТБ за заплащане на временни комисии, на съмнителни международни експерти и глутница от хрантутници на квестори и синдици за ненужни юридически консултации и криминално посредничество.
Същите тези лица не допускат вече почти две години най-нормалното класическо одитиране на КТБ за 2014 и 2015 г., за което синдиците на КТБ дори са осъдени от КФН. И които по този начин поставят под съмнение законността не само на отнемането на лиценза на КТБ, но и на самото обявяване на несъстоятелност на КТБ и осребряването на активите й.
От Главна прокуратура игнорират напълно всички подадени от нас сигнали за закононарушения. Не получаваме отговор на питанията по ЗДОИ, които отправяме към синдиците на КТБ, МФ, МС, НС или в най-добрия случай получаваме откази за предоставяне на информация поради липса на обществен интерес или в името на обществения интерес.
Кой обществен интерес, господа и дами, вие ли сте обществото? Ако да, кои сме ние? Сигурно в името на вашия личен обществен интерес смачкахте всички дела по казуса КТБ, за да не би случайно някой съдия да отсъди по съвест и морал... Като тези конституционни съдии, които подписаха с особено мнение политическото, а не юридическото, решение на Конституционния съд от 14.06.2016 г. и по този начин предупредиха за предстоящите нови осъдителни присъди на България в международните съдилища.
Всички в тази страна знаят истината за фалита и грабежа на КТБ, всички знаят имената на извършителите и облагодетелстваните от този терористичен акт върху икономиката на България. Всеки български гражданин ще посочи имената на виновните, но не само на тези, посочени от премиера Б.Борисов – Иван Искров и Ко и Пламен Орешарски, а и на Делян Пеевски, Йордан Цонев и други консуматори на порции и банкови активи от ДПС и ГЕРБ, техните семейни и бизнес приятели – реализирани или реализиращи се олигарси с крупни цесии или крупни неизплатени кредити и с нови придобивки от патримониума на КТБ...
Знаят и мълчат.
Знаем и мълчим.
И те знаят, мълчат и действат активно по прикриването на всяка капчица от истината, по недопускането на нито едно съдебно или наказателно производство по същество, по недопускането нито един от крадците да бъде уличен, законово преследван, ограбеното от него имуществото от КТБ да бъде върнато на банката.... Действат като преса върху медиите, чиято собственост и власт са у тях, налагат безпардонно цензура и автоцензура, свалят и качват на екран и в медиите неудобни или удобни предавания и журналисти....
Превърнаха нас, българските граждани в палачи на България и себе си.
Дали е доброволно е друг въпрос.
Това е общото между хитлеровата действителност и Холокоста от 1941 до 1945 г. и нашата агония като народ и държава за 25 години.
Разликата е, че в България не са физически унищожени 8 милиона българи, но е съсипан животът им. 2 милиона от тях не понесоха чувството на безнадеждност, липса на перспектива, несправедливостта и безнаказаността на властващите политици и мафиоти.
6 милиона продължават да очакват чудо, потънали във всекидневната битка с бедността, с невъзможността да правиш бизнес в условията на корупция и политически протекции, с липсата на справедливо правораздаване и независими медии.
Единици от тях протестират. Например срещу повишаването на цената на билетите за градския транспорт с 60 стотинки, но не им пука за загубените вследствие на фалита на КТБ над 6 млрд. лв. досега, които всички ние ще изплащаме.
В същност и те, престъпниците, но най-вече ние – мълчаливите и търпеливите, сме доброволните палачи на държавата си. И те, и ние сме виновни за уродливото развитие на икономиката, пълното деформиране на банковата сфера и картелирането на банките, унищожаването на традиционното селско стопанство и създаването на аграрна икономика от типа на латиноамериканските латифундии, гаврата с образованието на децата ни и унизителното здравеопазване.
Ние, мълчаливите и търпящите тази измет на главата и ръцете си, ще сме виновни за краха на България. Защото не правим нищо.
Много от нас вече сме преминали през три от четирите равнища на човешката съпротивата – мълчаливото несъгласие и откритото несъгласие и протест, когато разговаряхме само с приятели и семействата си. Вече създадохме и открито опозиционни легални граждански организации, противопоставящи се на пагубни за държавата и нас решения на властимащите и техните хрантутници.
Остана ни четвъртата фаза – откритата активна съпротива срещу политическата класа, съществуваща сама за себе си, капсулирана и недостъпна за гражданите. За нас, гражданите, които изработваме вътрешния продукт, плащаме данъци, такси, винетки, външен и вътрешен дълг, кражбите на цели банки, загубени арбитражни дела и дела срещу държавата в Стасбург, молим се за правосъдие и здраве и сме тези които изпълват със съдържание думите Република България.
Въпросът е коя България – теокрация България или клептокрация България? Забравете за чистата и свята република – управляващите ни от 25 години я посрамиха и поругаха, а нас докараха до унизителното положение на некачествен човешки материал.
Към открита съпротива ще прибегнем, ако молбата ни за изслушване на нашите искания пред открито заседание на Министерски съвет бъде игнорирана или отхвърлена.
Тогава ще се съобразим с всички предложения на членовете ни, които желаят в открит протест да изразим волята си за прозрачност и справедливост по случая КТБ.
Но не само това.
Ще призовем и всички граждански огранизации, които от две години проявяват съпричастност и разбиране към проблемите и исканията ни, ще поканим всички – тези със швейцарските кредити, асоциациите на ограбените по член 417, на ограбените от частни съдебни изпълнители, тези с дела и казуси срещу банки, чиито жалби БНБ препраща на виновните банки за становище. Както Министерският съвет препраща жалбите ни срещу синдиците и ФГВ към синдиците и ФГВ „по компетентност”.
Дали ще носим по камък в джоба си, за да го хвърлим по Народното събрание или ще направим грамада като Вазовата и ще прокълнем виновниците за 25 годишния мъчителен за нас и доходоносен за тях преход...? Ще решим. Или ще издигнем постоянни палатки в градинката пред Министерския съвет. Палатки с отделни надписи:
Палатка на ограбените от КТБ
Палатка на ограбените от банки, монополи, частни съдебни изпълнители
Палатка на ограбените по чл.417
Палатка на ограбените от Белене
Палатка на роднините на починалите онкоболни поради липса на лекарства, апаратура, сбъркана здравна реформа
Палатка на родителите заради липсата на перспектива за децата им поради пълния крах на образованието
И.т.н.
Последната фаза на съпротива на гражданското общество и организации в случая на Хитлер не е изключвала и физическото премахване на фюрера.
В.Ахундова
Съпредседател на
НПО „Ние, Гражданите”
20.06.2016 г.
