Вчерашният ден бе празник за Православието по света по две причини: Едната, православната църква прославя Светата Троица: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, които за нас имат еднакво достойнство и ние ги славим.
Другата причина е, че точно на този голям празник се откри и Светия Велик православен Събор на Крит, на който Светия синод на Българската православна църква реши, че не трябва да присъства.
Само, че възниква един много необясним въпрос и аз като православна християнка искам да попитам нашите архиереи, защо се получи така, че те решиха да не отидат след като са приели в Шамбези Швейцария и дневния ред и всички последващи го документи за провеждането му.
Остава обаче един въпрос, на който ние миряните трябва да получим отговор. Защо и кой нареди на Българската православна църква да не присъства или на своя глава реши да се отдели от общия православен свят. И как стана така, че Св. синод нито за миг не помисли за миряните, за тези които пълнят храмовете на големите християнски празници, за тези, които наричат свои духовни чеда. Нима ние не заслужаваме Българският партриах Неофит да ни каже, какво се случи, коя е причината да стоим в тези дни на единно отдаване на почит и любов към Христос отделени, да се чувстваме като отхвърлени и необичани от останалите си братя! Мисля, че така се прави, ако сме уважавани християни от висшия клир, но уви... не сме! Или ние сме само да поставяме в кутиите по храмовете помощи за църквата т.е. за свещеници и архиереи? Защо синодалните старци воглаве с Негово Светейшество са решили да ни отлъчат от православните ни братя и сестри? Коя е причината? Днес общото ни самоотлъчване е като надгробен плач за единство на Православието. Колко тъжно, колко жалко наистина! Нашите архиереи стоят много високо над всички нас, те са се възгордели и когато ги срещнем в погледите им не виждаме нито смирение и загриженост, нито пък желание да поговорят с нас. Отдавна са станали висши администратори, недостъпни за обикновените хора. Нима не разбират, че техният начин на живот е незаслужено добър, защото ние им го създаваме, ние християните.
Дните, през които се провежда Събора са тъжни за нас православните християни в България! Всички патриарси и придружаващи ги делегации са заедно, а ние сме като низвергнати. Кой ни причинява тази болка? В речта си Вселенският патриарх Вартоломей направи жест, остави вратата отворена за отсъстващите представители от сестрите църкви, които все още не желаят да признаят и почетат с присъствието си Събора. В този ред на мисли се сетих за Отворената врата, пред която Господ Бог все още чака онези, които не са повярвали в Него. Представете си само какво признание и уважение! Каква назаслужена почит към неуважилите Събора. А след като са присъствали в Шамбези и са дали съгласието си за провеждането му не означава ли, че висшите ни клирици лъжат!?
Но нали те, нашите синодални старци ни напъстват да спазваме 10 –те Божии заповеди. А те не се ли отнасят и за тях?... Явно не. Днес с действията си показват, че отиват към Петрови заговезни 26 юни (последният ден на Вселенския Събор) без чувство на вина, а как ще постят и ще искат прошка, както се казва, само един Бог знае.
Богослов Цветалина Чочовска
