Допускът до класифицирана информация не може да се отказва или отнема автоматично, само защото срещу човека е образувано досъдебно производство. Това обяви Конституционният съд (КС) и единодушно отмени чл. 40 ал. 1 т. 5 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).
В чл. 40 от ЗЗКИ са изброени изричните предпоставки, за да бъде разрешен достъп до класифицирана информация. Сред тях са лицето да е пълнолетен български гражданин , да има завършено средно образование, да не страда от психически заболявания. Към изискванията се добавят и тези за надеждност - за опазване на тайна и от гледна точка на сигурността. Достъп до тайни не може да получи осъжданият за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, пише „Правен свят”.
Законът обаче предвижда, че допуск се отказва или отнема, ако срещу лицето е "образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер".
Именно това негово изискване беше обявено от КС за противоконституционно. Конституционният съд беше сезиран с искане за отмяна на чл. 40 ал. 1 т. 5 от ЗЗКИ от президента Росен Плевнелиев.
"Възприетата в закона формулировка на изискванията за издаване на разрешение за достъп поставя знак за равенство между наличието на осъждане за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЗКИ), и образуваното наказателно производство - досъдебно или съдебно, за такова престъпление (чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗКИ) - те са напълно равностойни. И ако за едно лице с предходна съдимост е напълно законосъобразно да търпи неблагоприятните последици, свързани с осъждането, това положение не би могло да се пренесе механично и към онези кандидати, срещу които само е било образувано наказателно производство, без да са осъдени. По отношение на последните не е налице доказано по изискуемия несъмнен начин извършването на конкретно престъпно деяние (чл. 303, ал. 2 НПК), за да търпят последиците, които законите свързват с осъждането", пише КС в мотивите си.
В решението се посочва, че досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни, въз основа на които да може да се направи основателно предположение за извършено престъпление, а НПК не изисква данни за авторството на деянието и неговата правна квалификация. Законът допуска образуването на наказателното производство да става както с формален акт - постановление на прокурора, така и неформално - със съставянето на протокола за първото действие по разследването. "При положение, че основанията за образуване на наказателно производство според процесуалния закон са едни и същи във всички възможни хипотези, не би могла успешно да бъде защитавана тезата, че единствено наличието на формален акт на прокурора с поименно посочен извършител, позволява още на този етап да се прави извод за авторството на съответното престъпление", заявява КС.
След това се спира на презумпцията за невиновност. "Тя може да бъде опровергана единствено с влизането в сила на постановена спрямо конкретното лице осъдителна присъда. Следователно, едва от този момент лицето може да търпи неблагоприятните последици в своята правна сфера, които законите свързват с осъждането, включително и специфичните такива, например отнасящи се и до възможността му да получи достъп до класифицирана информация", пише в решението.
Според КС същественият конституционен проблем е, че ЗЗКИ поставя знак за равенство между ограничението, налагано в резултат на осъждане, и това, възникващо вследствие на само образувано, но неприключило наказателно производство. "И в двата случая възникващите за засегнатите лица правни последици са едни и същи, без да е налице конституционно оправдано основание за това", заявяват единодушно конституционните съдии.
Според тях целите на ЗЗКИ – за защитена класифицираната информация от нерегламентиран достъп, както и за защитата на националната и международната сигурност, може да бъдат постигнати и по друг начин. "Нормите на чл. 40, ал. 1, т. 6 и 8 ЗЗКИ възлагат на органа, извършващ проучването, да направи оценка на надеждността на лицето от гледна точка на сигурността (т. 6), както и за опазването на тайна (т. 8), а чл. 41 и чл. 42 ЗЗКИ установяват критериите. При това положение е ясно, че действащата правна уредба не създава правни пречки наличието на висящо наказателно производство да бъде преценявано комплексно, наред с останалите релевантни обстоятелства и съобразно конкретиката на всеки отделен случай - дали и доколко то би се отразило на надеждността на лицето, с оглед посочените по-горе законови критерии. По този начин би се осигурило постигането на преследваната легитимна цел, и то без да се достига до произтичащите от оспорената норма несъразмерни ограничения, които се търпят без да е налице реална и стриктна необходимост от прилагането им", заключава КС.
Той посочва още, че чл. 40 ал. 1 т. 5 от ЗЗКИ влиза в противоречие не само с презумпцията за невиновност, но и с правото на труд. Последиците от отказа или отнемането на допуска са, че в първия случай в продължение на една година проучваният няма право да кандидатства за длъжност, за която му е необходим достъп до тайни. А този с отнет такъв, губи това право за срок от 3 години.
