22 юни 1941! Москва тръпне от нетърпение да се потопи без остатък в топлия ден. След необичайно студената зима, топлото лято е като небесна милувка. В парк „Горки” атракционите работят на пълни обороти, на стадион „Динамо“ върви футболен мач. 75 години от първия ден на войната между Германия и СССР. Песента ”Свещенная война” още не е написана...
„Мосфилм“ се готви за премиерата на лиричната комедия „Четири сърца”, в която играе любимата актриса на руските зрители – Валентина Серова.
Никой не подозира, че този ден е подготвил различна съдба за всеки от тях. Едни ща станат герои, други ще бъдат убити, трети ще останат сираци или инвалиди за цял живот, четвърти ще попаднат в плен или в концлагер, докато близките им умират от глад и студ. Душите на хиляди деца ще се възнесат към небето преди да са разбрали дали Дядо Мраз съществува; преди да стъпят в юношеството, да се влюбят и да създадат свои деца.
Други хиляди ще целунат за последен път любимите си хора, ще си направят последната семейна снимка за спомен, преди пътищата им да се разделят завинаги. Никой още не знае, че след войната много от обраслите в юнска трева и изпъстрени с полски цветя райски кътчета ще се превърнат в гробища, и върху тях ще „цъфнат” хиляди надгробни плочи. Войната вече се е настанила в юнския ден на Украйна, Беларус и Прибалтика, но тътенът й още не е докоснал покоя на Москва, водите на реките в Подмосковието все още са бистри…
Преди 75 години - 22 юни 1941 г.
Генерал Хайнц Гудериан: „В съдбовния 22 юни в 2 часа 10 минути през нощта отидох в командния пункт на групата…В 3 часа 15 минути започна нашата артилерийска подготовка. В 3 часа 40 минути започна първия набег на нашите пикиращи бомбардировачи. В 4 часа 15 минути започнахме десанта на река Буг”.
05:00 часа, Берлин: Райхминистърът на външните работи Йоахим фон Рибентроп извиква в кабинета си съветски дипломати, уведомява ги за началото на войната. Последното нещо, което казва, е: „Предайте в Москва, аз бях против нападението“. След това телефоните на съветското посолство са прекъснати, а сградата е обкръжена от войници на SS.
05:30 часа, Москва: Шуленбург официално връчва на Молотов нота за началото на войната между Германия и СССР: „Болшевишка Москва е готова да нанесе удар в гърба на национал-социалистическа Германия, която води борба за своето съществуване. Правителството на Германия не може да стои безучастно към заплахата на източната граница. Затова фюрерът издаде заповед на германските въоръжени сили с всички сили и средства да премахнат тази заплаха”.
7:15 часа, Кремъл: Издадена е Директива №2 с предписания към съветските военни части за унищожение на вражеските сили, които са преминали съветските граници, да се унищожи немската авиация и да се бомбардират Кьонинсберг и Мемел /след войната влизат в състава на СССР с имената Калининград и Клайпеда. Съветското правителство предоставя Клайпеда на Литва/. На военно-въздушните сили на СССР е разрешено да навлязат на 150 км в Германия. В същото време започва и първата съветска контраатка на завзетия от германците литовски град Алитус.
7:00 часа, Берлин: Министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс прочита по радиото прокламацията на Адолф Хитлер, че германският народ започва война срещу Съветския съюз.
12:15 часа: Молотов обявява по радиото началото на войната. Тогава той изрича фразата, която се превръща в лозунг: „Правото е на наша страна. Врагът ще бъде победен. Победата ще бъде наша“.
На 22 юни 1941 г. Нацистка Германия напада СССР в „Операция Барбароса". Операцията е наречена на императора на Свещената римска империя Фридрих Барбароса, удавил се безславно в река в Анадола по време на Третия кръстоносен поход. Целта й била завладяването на СССР, припомня Дарик радио.
Тя се оказва от ключово значение за съществуването на Третия райх и неуспехът й на практика довежда до разгрома на Германия. Подготовката й започва още през 1940 г. въпреки нежеланието на германските военни да воюват на два фронта.
Бързите победи над Полша, Норвегия, Франция и на Балканите обаче дават увереност на Хитлер, че и СССР ще бъде прегазен по същия начин. Преди атаката към съветската граница са прехвърлени 3,2 млн. войници, а над съветска територия са извършени стотици разузнавателни полети.
Нападението не е очаквано от висшето съветско ръководство, макар и то да е предупреждавано многократно, че Хитлер готви атака. Сталин не вярва подобно нещо да се случи само две години след сключването през август 1939 г. на пакта за ненападение, известен като „Молотов-Рибентроп". Той смята, че Германия ще довърши конфликта с Великобритания и едва след това ще поеме на изток. За операцията германските войски са разделени на три армии. Група „Север" трябва да завладее Балтика и Ленинград, група „Център" - Беларус, а после през Смоленск да поеме към Москва, група „Юг" - Украйна, Киев и Сталинград.
Нападението започва в 4:45 ч. на 22 юни. В него участват около 4 млн. души, което го прави най-голямата сухопътна операция, провеждана някога. Срещу силите на Оста са изправени 4,5 милиона съветски войници, 2,3 млн. от които на западната граница. Макар и изненадваща и първоначално изключително успешна, операцията не постига целта си.
Германските войски затъват в руската кал и достигат до Москва едва през декември в разгара на тежката руска зима, а Ленинград също не е превзет.
Операцията се проваля по две основни причини: руските ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград вече е обкръжен, а в същото време придвижва танковите войски от центъра в южна посока за обкръжението на Киев, като по този начин облекчава защитата на Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните заповеди.
Провалът на Операция „Барбароса" води до искания от Хитлер за повече операции в Съветския съюз, които в крайна сметка се провалят, като продължаване на обсадата на Ленинград, битката при Сталинград и Операция Цитадела, сред други битки на окупирана съветска територия.
