Помните ли народната приказка за онази безценна мома, която рядко продумвала, но отворела ли уста, от нея се ронели бисер и маргарит? Последните две неща са синоними, но разказвачът е искал да подчертае, че тая мома била много мъдра и имало защо да бъде чута, за разлика от сестрите си, които бълвали змии и гущери. Приказката е нашенска, пък поука от нея няма. То и кой ли чете по принцип, та камо ли приказки!
Ето пример – българският тв ефир, който е всеяден и търпи от него да се бълват ежедневно, в особено големи количества, "бисери", но не и в значението на „маргарит”… А какво са "бисерите" без своите автори!
Едни и същи „стари муцуни” обливат и заливат (досущ като шоколад бисквитка) телевизионния ефир сутрин и вечер, лете и зиме. Постоянни, до бога втръснали всекиму, освен на водещите, политици и коментатори се въртят като в коледен карусел - от телевизията-майка, през националните тв канали, та до най-малките студия. Вече нито може да съмне, нито да мръкне, ако от екрана не изгрее или не залезе (в часовия смисъл на думата) някое от постоянните присъствия. Те, обаче, не усещат, че превтасват, а с жар и плам коментират ли, коментират…
„Често чести Момчил добър юнак”, се пее в народните песни; често чести по тиви-тата и Румяна Бъчварова - вицепремиер и вътрешен министър. Няма лошо - и двамата се борят против люти душмани… Момчил юнак обаче се явявал на хората далеч по-дискретно. А прекомерната поява на Бъчварова, особено по НТВ, с повод и без повод, без да ще, навежда на мисълта за някакви негласни договорки за взаимопомощ между медията и институцията. Дамата нерядко говори абстрактно, а нон-стоп повтаряната реплика, че „колегите работят” по даден казус, предизвиква недоумение. През цялото време тя се опитва да убеди, че всичко с МВР е окей, както и че трябва да се се вярва повече на ченгетата. Прави го обаче някак си безучастно, като насила, без вдъхновение, с отегчение и тегоба. Грандиозните гафове, обаче, ги пропуска покрай ушите си, сякаш не се отнасят за нея и подопечното й ведомство. Умишлено затваря очи и уши за съмнителния морален облик на част от професионалното ръководство, оправдавайки се, че информацията за тях била „жълта новина”. Всъщност данните се отнасят за това, че някои полицейски шефове закрилят известни бандити, помагат на наркодилъри, използват проститутки и около тях витаят съмнения за корупция. Спомените за появата на Бъчварова в медиите гаснат със скоростта на светлината, освен в съзнанието на полицаите, чиито гняв, заради казаното от началничката им, набъбва в геометрична прогресия.
И главният секретар Георги Костов е дежурен при всяко по-значимо престъпление. Той обаче по-често се включва по телефона, явно силните светлини на прожекторите не го карат да се чувства комфортно. Стана практика при появата си да ражда неповторими бисери, след което експертите по сигурност публично го правят на пух и прах. Подчинените на Костов открито признават, че словото не е силната му страна и под сурдинка си шушнат, че било по-добре той да не импровизира пред микрофон, та даже да прави и „сухи тренировки”, преди публично да говори по работа. Повод за поредната атака срещу Костов стана последната му изцепка, че „стрелбата в Слънчев бряг е за паркомясто", опровергана малко по-късно от главния прокурор Сотир Цацаров. Други пък са на мнение, че говоренето на Костов е силната му страна в сравнение с организирането на противодействие на престъпността. така че оптимистите да са спокойни: Костов може винаги и по-лошо...
В истинска тв звезда се превърна и шефът на столичния КАТ Тенчо Тенев. Няма седмица без него на екрана. Около почивните дни и по празниците е особено „актуален” с до болка известните предупреждения и препоръки към шофьорите да карат със съобразена скорост, да спазват дистанция, да не се качват преуморени, да се съобразяват с пътната обстановка и т. н. Изгладен, избръснат и натъкмен, но ужасно скучен. Служебният език, който ползва е толкова скучен, че може да приспи и кон в галоп. Освен това кой ли слуша елементарни препоръки, повтарящи се през няколко дни.
Сред най-честите и досадни медийни злоупотребители е Цветан Цветанов. След като облаците, свързани със съдебни дела, се разсеяха над главата на бившия шеф на МВР се завърна с пълна сила към предишното си амплоа на медийна звезда. Единственото време, в което ни лишава от присъствието си от малкия екран, е когато е в чужбина и няма връзка с интернет. Журналистите са на едно мнение, че новина трудно се изкопчва от Цветанов, но за сметка на това думите се леят от устата му като вода из ведро. А синтаксисът му! О, той е просто неподражаем! Направо е за научно изследване, за докторат, та даже и за професура. Синтактиците да побързат и да ексцерпират изреченията на депутата, защото анализът им през езиковедска призма ще им спечели научна титла. Отделно от това, почти всяка негова поява на екран започва с възторженото напомняне, че ГЕРБ си има „нашия председател” и това е премиерът Бойко Борисов. Всяка прилика с „вожда и учителя на нашия народ” е абсолютно случайна... Делян Пеевски, който е бил чест гост в министерския кабинет на Цветанов в сградата на ул. „Шести септември”, обаче е табуизиран, с името му се процедира като с това на това на лорд Волдемор, известен като онзи, който „не бива да се назовава”. Цветанов е скучен, а истината все по-рядко присъства в изявленията му. Интересът към изявите все по-често е чисто научен, понякога дори медицински...
Made in Цветан Цветанов: "Това, което мога да заявя към това, което говорех преди малко."; "Позицията на ГЕРБ е, че след юни месец ще обявим позицията си."; "Вие ми пускате Радан Кънев и Атанас Атанасов, но никой не пуска това, което хората усещат от това, което премиерът открива ежедневно."
Кой не е чувал за Ангел Джамбазки, кой не знае за него! Човекът е евродепутат, но присъствието му по българските тв студиа не е по-рядко от това на активните му медийни събратя. Досущ като Батман, Джамбазки е в състояние в рамките на един ден да се телепортира от Брюксел, където явно не му се стои твърде, през София, та до Скопие. Основната му тема е патриотарството, но охотно коментира широк спектър от проблеми. Подайте му бежанци и хомосексуални и скоро ще ги видите в трудов лагер, остригани и с "правилно" поведение. Но…който си го може, си го може!
Могат си го и професорите Михаил Константинов и Божидар Димитров. Първият си е „порèвнат” от всички водещи на блокове и блокчета по телевизиите, а вторият толкова ги „порèвва”, че е готов да се яви в ефир директно в болнични одежди като ветеран от войнишки лазарет, небръснат, страдащ и неугледен, но знаещ, коментиращ, компетентен... Няма непознати теми за двамата професори. Това създава натрапчиво впечатление, че в България има само един математик - специалист по всичко и само един историк-археолог - специалист абсолютно по всичко. Не енциклопедисти, а направо... български учени.
И Красимир Каракачанов също изпълва час по час, в пряк и в преносен смисъл телевизионните екрани. Че как иначе, след като изпълва и политическото пространство с присъствието си от прехода, досега и во веков. Твърдеше се, че Доган бил единственият несменяем и пожизнен лидер, но който го казва, забравя, че воеводата е начело на харамиите си от създаването на ВМРО до ден-днешен и въобще не се кани да пуска байряка.
И ако преди година Андрей Райчев и Кънчо Стойчев също трудно се изчегъртваха от екран, сега трябва да им се признае, че са започнали чат-пат да пропускат някои от изявите си в полза на колегата им Първан Симеонов. Похвално, на младите път трябва да се дава! Но сърце не ни дава да забравим класиките, сътворени от Андрей Райчев, напр.: „Хората имат абстинентен глад за Борисов”. „Оптиката или физиката тук е особена. 1+1+1 не само не прави 3, но не прави даже и 2”.
Или от Кънчо Стойчев: „Днешният ден премина в типично ГЕРБ-ерски стил с онази арогантност и натиск, която знаем от последните 4 години. Независимо от това, очакванията на сериозните анализатори преди изборите, че ГЕРБ няма да управляват страната, се сбъдват. Това е ден на сбогуване с ГЕРБ, каза в интервю за БГНЕС социологът Кънчо Стойчев. "Знам, че някои ще ме обвинят в прекалено рано вдигане на наздравицата, но когато става въпрос за свободата в страната, за конституционните устои и за това дали да има, или да няма република, това трябва да се каже на висок глас”.
Негов е и изразът: "Номинацията на Бокова е въпрос на нашата нация! Това е въпрос на Левски и Ботев!"
Румен Петков и Георги Първанов са също сред постоянното присъствие в медиите. И докато Петков опитва хумор, съчетан с ирония, за да отказва отговор на важни въпроси, то Първанов разчита на тактиката на Цветан Цветанов - говориш много, но не казваш нищо. Трябва да признаем, че словоредът на Първанов е по-вред, но скуката в неговите обяснения е в състояние да съперничи дори на речника на Кунева.
Румен Петков каза: „Не дай боже да се гътна да умра, на сиромаха (Бойко Борисов) ще му се срине кариерното развитие. Човек трябва да има някаква мярка в тези обяснения. Не може 6 месеца да си говорил, една година "Аз няма да бъда кандидат за президент" и изведнъж нещо си се поизнервил малко и ще се кандидатираш".
Несравнимо по-интересен от Първанов, но също толкова хлъзгав и труден за доверяване.
Списъкът няма да е пълен без още един човек - Любен Дилов-син. Политика, шоу, култура, гмуркане, пътешествия до екзотични места, естрада, смешки, скечове, журита и пр. Дилов е там, където го поканят и където има пари. Усетът му е безпогрешен. Професионални изпълнения, забавен събеседник, човек, който може да превърти всяка теза през няколко гледни точки - според ситуацията и субекта.
Нешка Робева.! От години тя чете лекции по морал и партийно строителство. Уж беше толкова вярна на любимата партия БСП, а щом Бареков я покани да харчат заедно паричките от КТБ, веднага му пристана. И също ни обясни от екрана колко е права и трябва да я разберем. Историите й за Ванга нямат край, всеки път се опитва да измисли нещо ново, сякаш срещите й с пророчицата продължават. Някогашното "Нешка няма грешка", отдавна е преминало в "Нешка е голяма грешка"...
Ние предлагаме Топ 5 на лицата, които най-често присъстват в медиите:
1. Цветан Цветанов
2. Божидар Димитров
3. Михаил Константинов
4. Румяна Бъчварова
5. Ангел Джамбазки
Класацията е направена според медийните изяви от 15 януари 2016 до 15 юни 2016 г.
Този списък обаче може да бъде многократно продължен и да заприлича на коледна опашка за банани пред показен магазин от времето на соц-а. Но всъщност можете да го допишете и вие, нали всички гледаме телевизии и ежедневно слушаме "бисер и маргарит"!
Екип на Фрог нюз
