Три седмици преди срещата на НАТО от Варшава, България и Румъния не могат да намерят общ език и да се обединяват около един проект, предложен от Румъния, подкрепен от НАТО и диктуван от настоящото усещане за надвиснала заплаха в Югоизточна Европа и по-точно в Черноморския басейн. Това коментира пред Фрог нюз румънката Адина Саве, работила за European Division 2 и оттам и за България.
Само дни след срещата им в София, президентът Йоханис изглежда да се отрича от собствения проект, като нарича обединената флота на Черно море „глупост“ и предизвика недоволството на политици и граждани, които не се колебаят да му поискат и неговата и тази на членове на кабинета оставка заради провал да организира по-добра защита на страната.
Как се стигна дотук? Какво точно е тази румънска идея? Защо те смятат, че в Черно море трябва да има съюзническа флота?
Държавите от източната граница на НАТО, всичките част от бившия социалистически блок, насилствено изтъргувани от западните сили в края на Втората световна война, наблюдават ескалация на агресивната външна политика на Русия и се страхуват за собствената си безопасност и цялост. Балтийските страни и Полша, които са сред най-застрашените, вече са постигнали споразумение за сътрудничество и ще получат военен контингент от 4000 натовски войници на тяхна територия като отговор на струпването на войници в Калининград – руска територия между Полша и Литва. Идеята за съюзническа флота е еквивалент на тази стъпка на юг - руската флота в Черно море се разраства и е необходим балансьор, а именно съюзната флота.
В януари 2016, на сайта на румънското правителство е публикувана информация, че Румъния инициира Проект К22, които ще е стратегически приоритет на страната за периода до октомври 2016г. Проектът представлява създаването на съюзническа флота в Черно Море, между Румъния, България и Турция. Необходимостта от флота на страните от НАТО на Черно море, вместо идването на американски флот например се крие в специалния статут на Черно Море установен в договора от Монтрьо от 1936, непозволяващ страни, които нямат излас на Черно море да поддържат в него свои кораби за повече от 21 дни.
През февруари 2016, проектът получава подкрепа от НАТО, като шефът на НАТО съветва Румъния, България и Турция да повишават сътрудничеството си в Черно море.
През март 2016 започват преговорите между трите страни, подробно отразени от румънската преса. Румънска делегация пристига в София, друга - в Анкара. Преговаря се за създаване на „способност за взаимна отбрана“.
През май 2016, когато ракетният щит на НАТО в Румъния е обявен за функциониращ, румънският премиер говори за преговорите с България и Турция за „присъствие в Черно море“ и информира секретаря на НАТО, Йенс Столтенберг, че взаимният проект ще бъде представен на другите страни-членки на НАТО на срещата във Варшава през юли.
На 15 юни общата пресконференция на президентите на Румъния и България не показва никакво недоразумение между двете страни. Румънският президент казва: „ ...имаме обща позиция и се споразумяхме да засилим сухопътното и морското присъствие по източната граница на Алианса...“
На 16 юни, премиерът Борисов изненадващо обявява: „... Искам в Черно море да виждам платноходи, яхти, туристи - мир и любов...“. Веднага след това изказване Йоханис се извъртя на 180 градуса и заяви, че идеята за флота изобщо не е била предмет на преговорите и е измислица на пресата.
Според мен, това е поредното доказателство за огромната пропаст между Севера и Юга. Докато на север обществата и политиците са обединени около желанието да запазят суверенитета и общественото си развитие, тук, на Юг се вижда единствено изключителния инфантилизъм на политическата класа в двете съседни държави. Лековатото отношение и на българските, и на румънските политици остават двете държави без стратегия за развитие. Двете страни се носят по течението като двама корабокрушеници и за пореден път в историята демонстрираме, че не гледаме на другата държава като на естествен партньор. Двете най-бедни, най-необразовани, най-незащитени, най-авторитарни страни в ЕС и НАТО не могат да преодоляват безсмисленото състезание коя ще заеме предпоследното място.
Важно е да се знае, че следва срещата на НАТО в Полша. От изказванията на премиера Борисов, че няма „никакви комплекси, че някой може да е по-голям натовец“ от него и от факта на вече функционира противоракетен щит в Румъния можем да смятаме, че НАТО няма да изостави стратегията си и ще наложи волята си за усилване на южния фланг, независимо от демагогията и личните интереси на местната политическа върхушка на двете страни.
