Около 40 вида кърлежи, меки и твърди, живеят по нашите ширини. Това е твърде малко на фона на световното им многообразие, което надвишава над 850 вида. Дойде ли лято, дребните на вид паячета се превръщат в страшилище за малко и голямо заради тежките болести, които причиняват. Първото условие, за да не се заразите е да извадите кърлежа възможно най-бързо, съветват медиците.
Веднъж нападнал жертвата, той пропълзява чевръсто по тялото, търсейки окосмена, топла или влажна част, на която да се закрепи. До превръщането си във възрастни, твърдите кърлежи преминават през четири фази на развитие: яйце, ларва, нимфа и кърлеж. Във всеки етап след яйцето те смучат кръв. Твърдите кърлежи имат в горната си част хоботче, пригодено за разрязване на кожата и смукане на кръв.
Хоботът, с който кърлежите смучат кръв от жертвата има характерна форма, подобно наредени един зад друг връхчета на стрели. Тази структура на котва позволява лесно проникване в плътта, а насочените назад куки препятстват измъкването. При хранене, кърлежите изпускат от жлезите си антикоагулант и лепкав секрет, който ги циментира към жертвата. Лепкавата слюнка се отделя в мястото на смучене временно.
Най-често хората се заразяват след ухапване от инфектиран кърлеж, по рядко чрез смачкване с пръсти и попадане на съдържимото на кърлежа през очите. За предаване на инфекцията са необходими средно 1-2 дни, поради което ранното сваляне на запития кърлеж е най-добрата профилактика. Възможно е заразяването да стане само часове след забиването на кърлежа.
Кърлежът трябва да се отстрани бързо, но много внимателно. Най-добре е това да стане с пинсети. Леко забилият се кърлеж може лесно да се изтегли и с ръка, но задължително с ръкавица.Отстраняването трябва да стане чрез постепенно издърпване, без обаче да се върти и извива. Много широко разпространена практика е да се върти обратно на часовниковата стрелка, но това е абсолютно погрешно. Така кърлежът може да се скъса и част от устния му апарат да остане в кожата, което да наложи допълнително хирургическо отстраняване. Неправилно е и мазането на мястото на запития кърлеж с алкохол, терпентин или изгаряне с кибритена клечка. Това води до връщане на чревно съдържимо в устния апарат на кърлежа, което увеличава шансовете за предаване на евентуална зараза.
Ако нещата се усложнат, задържително трябва да се обърнете към лекар. След сваляне на кърлежа задължително намажете мястото с йод, спирт или одеколон. При възможност сваления кърлеж се поставя в шишенце и се носи за изследване. В противен случай се унищожава чрез поставяне в спирт. Много хора размачкват свалените кърлежи от животните, при което пръски от съдържимото попадат в очите и човек се разболява без да е ухапан.
В продължение на месец трява да следите мястото на ухапване, защото може да се появи зачервяване, оток или болка. Обърнете се към лекар и при температура, ставни и мускулни болки, главоболие, обрив по тялото. Ако сте на разходка в гориста и тревиста местност е важно да оглеждате често тялото си и най-вече окосмената част на главата (особено при деца), по корема, под мишниците, в слабините, в гънките зад коляното, под мамилите.
Сред инфекциозните заболявания, предавани с кърлежи, най-голямо практическо значение у нас имат Лаймската болест и Марсилската треска. Кримската-Конго хеморагична треска е много тежко заболяване, но с ограничено разпространение. Кърлежите разпространяват и причинителя на Ку-треската, хеморагична треска с бъбречен синдром, кърлежов енцефалит. Марсилската треска е разпространена предимно в Южна България и по Черноморието.
