За сладкия живот (долче вита) на евродепутатите е писано не веднъж и дваж. И из българската, и из европейската преса. На фона на британския вот за излизане от ЕС обаче темата отново придобива особена острота, защото диспропорциите са фрапантни, а те, няма какво да се лъжем, също наклониха везните в полза на решението, взето на Острова.
Но нека погледнем в чуждия джоб! Не е културно да се прави, но когато всички ние плащаме заплатите на евродепутатите, наричани евробюрократите (всичко се римува безотказно), имаме право да знаем кой, колко, как и защо харчи тези пари!
Най-бързият растеж на заплати по целия свят се случва през недалечната 2009 г. Точно в ЕС – само че не за граждани, а за евродепутати. Ако преди това един унгарски член на Европейския парламент, напр. печелел по 840 евро на месец, депутат от Литва – по 800 евро, а депутат от България – по 990, плащани от собствените им страни, през 2009 г. това условие отпаднало и евродепутатските заплати били буквално взривени в най-добрия смисъл на тази дума, защото с нея се визира главоломният растеж нагоре, във финансовите висини, за които редовият гражданин, местният политик, президент, че даже и най-успешният бизнесмен не се осмелява да мечтае, дори и насън….Така евродепутатите от по-бедните страни-членки на ЕС започнали да получават суми с десет до двадесет пъти по-високи от споменатите в началото. Но не е луд онзи, който яде баницата!
Примерите ги изчисляваме не ние, за да не бъдем обвинявани в нездраво пристрастие, а австрийската преса. Във високотиражния виенски Kronenzeitung от 5-и април 2013 г. се посочва, че един български евродепутат печели с 2 051% (две хиляди петдесет и един процента) повече отколкото средния български гражданин и два пъти повече от българския президент. С използване на всички квоти, разходи и пр. един евродепутат може да си докара около 214 000 евро годишно, или по 17 800 евро на месец. Или както Wiener Kronen обобщава: "108 години трябва да работи обикновеният човек, за да изравни приходите си с това, което един евродепутат получава за 5 години.»
Средната продължителност на живота на един европеец обаче е около 68-70 години, така че се налага трудовият стаж да продължи и посмъртно, за да се достигне евродепутатското «Долче вита». Впрочем само 5-те години трудов стаж в Обетованата евростолица гарантират една нелоша сигурна пенсия от поне 4 000 лв. наши пари. Един мандат и екзистенциалните проблеми са решени, ако си имал късмет. И сега тия англичани, да вземат да излязат от ЕС, че и други да се канят да последват челния им пример. Сакън!
България обаче остава, дами и господа, тя ще стои в съюза до последно, даже и да го няма! Още доста европари от заплати, командировъчни, асистентски, секретарски и пр. трябва да се разпределят по лични и партийни джобове. Извинете, впрочем, че си пъхаме носа в чуждия портфейл. Със сигурност ни беше ни по-неудобно, отколкото на вас…
Фрогнюз
